автор: bon_bon

Плаче небето - вали,
плаче със глас - гърми.
Знае земята - че го боли,
и отдавна тихо чака
ронливите му сълзи.

А хората:
-Дявол да го вземе,
пак се развали
пустото му време! -
и чадъри търсят
дрехи от дъжда
да не измърсят.

Мокро е - вали.
Жадно пие земята -
чисти небесни сълзи.