автор: eli

돈오

Budapest, Hungary

Rock&roll и rock my soul

돈오


Това е будистка дума от корейски , означаваща Внезапно просветление .
При Внезапното просветление в един миг целият свят ти минавал като на лента и в същия миг светът за теб изчезва. Разбираш всичко тук и сега и едновременно с това забравяш и спираш да разбираш , каквото и да е . Будистите казват , че Внезапното просветление се получава между двама . Може да е с една целувка , докосване или размяна на погледи , а може и да не е с хиляди .
Будистите нямат точна дума за това как се чувстваш в светлия миг , казват само , че се чувстваш различно .
Схематично обяснение на Внезапното просветление е :
правилно желание - правилно решение - правилно действие - правилен резултат , без предварително да знаеш какво е правилно . Просто да го усетиш .
Или просто да послушаш музика .

Sziget фестивалът се провежда вече от няколко години, всяко лято, началото на август, в Будапеща, Унгария. По традиция музиката на феста обединява най - различни стилове , известни и по -малко известни артисти , комерсиални и по -малко комерсиални неща, хора . Аз присъствах на последното издание на фестивала - Sziget festival 2003 ,
а идеята да отида ми дойде внезапно , когато се преместих .Смених жилищата и на новото си място се сприятелих с една млада двойка метали ( metal music ) , моите нови съседи . Един ден с юношески плам в очите и в леко напушен готик унес , те ми я споделиха : "Е-ели , хайде на фестивал в Унгария " . Реших защо не . За първи път решавах така .
Решението .

Два дена по- късно бяхме на Централна гара , където заедно с хора , с подчертано решен в черно dresscode , си купихме билетите. Целта на пътуването за тях бе да отидат на концерта на любимата своя doom metal банда - My dying bride . Всъщност повечето ми бяха връстници ( age 23) и отдавна не с чак толкова черен dresscode , така че освен концерта имаха за цел да си починат от бачкане , задължения всякакви и т.н .
Искрата . Искрата бе , когато те видях .
След билетите и след едно лудо надбягване на един от компанията ( яздещ колело , а не Harley Davidson , според алтернативните закони за пътно движение version 2003 ), с автобус 66 ( третото 6 си го измисли сам ), стигнахме Rock&roll до сборището на метал братството в Борисовата градинка . То си е кръстоска от леко прогнили пейки , празно езеро , чакъл и софийски фенове , кои от тях леко musicians , кои инженери във фирми за лазерно производство , кои да го кажем по -семпло , охранители в " Егида " , а също и безделници и въобще кой , каквото намери . Намерих си нещо и аз .Нещо като ТЕБ.
Внезапно trip -ът започна с тръпката на "по пътя "…

….. на първи август с една раница на гръб и трескаво черно в зениците , се качихме , вълнуващи се , на автобуса . Изпращаха ни родители със сълзи в очите си и указания на коя точно гара в Budapest да слезем . Изглежда мил спомен от чуждестранните им командировки по времето на соца , за което аз лично нямам почти никакви спомени .

Аз имам спомени от Sziget фестивала в Будапеща и се концентрирам върху тях . Пътуването започна типично rock&roll .Първо се окупира единствената масичка в автобуса , на която неусетно се материализираха малки бели чашки с водка . Задните седалки бяха запълнени от цигани , а на предната седеше един подрастващ скинар . Шофьорът бе надул чалга до дупка и бълваше в "междучасията" всякакъв каруцарски сленг … Така че не след дълго около масичката бяха насядали един скинар , метал- фенове и един пътешестващ студент , полуфранцузин-полубългарин с dreadloсkz на главата . Хора на път , хора на Пътя , обединени може би от неуловимия spirit на много неща .
Пуснах някоя сълза - ей така за пътя , пътя напред , някаква връзка , която бях прекъснала от раз преди отпътуването , прекъсването на множество връзки с множество неща , онова назад … животът ми досега ..

…..Животът после .

Още на сръбската граница свалиха трима от нашите за проверка на багажа , а и outlook-ът им бе заразително подозрителен .Кубинки , комбати и най-вече цветни тениски , а и французинът с неговите dreadloсkz . Въпросите на митничарите варирали от : " Накъде с тези военни дрехи , на война ли ? " --"Не , на фестивал, музика . Рок , рок , рокендрол. " -- "??! " .
Следва пребъркване на раниците , изсипване на съдържанието , дълго и настоятелно тършуване във вътрешността им .Накрая мъжко ръкостискане , ей така по rockandrollski ." Ех , ех , младост- изцепва се един от митничарите - хайде хващайте пътя. Кво ще им тършуваме на младите в сърцата ,особено на такива, тръгнали да бият път , път заради едната музика . "
Rock& roll . Накрая благополучно , един по един и с поглед тип "обичайните заподозрени " , свалените за проверка крачат бодро и гордо към автобуса . Става ми готино , като ги гледам и не ми се плаче повече . Заедно сме . За първи път сякаш заедно с някого , някъде по средата на пътя . Заедно с Теб .
Шофьор's реплика към тримата :
«- Кво искаха тия от вас ?
- Да го духат .»
Хилим се , хили се и той .Всеки си се хили нещо .
Ok,ok .Let's go , go . След шест часа лутане по сръбски автостради , минаване на граници , проблеми , без проблеми и тем подобни процедури , пристигнахме в Унгария . На гара Килети .
Беше тъмно и валеше лек дъжд . Скинарчето , което изглежда се бе привързало към нас, ни изпрати сърдечно с думите : "И нека бялата сила да е с вас . Ех, как ми се иска и на мен да дойда , ебаси "
ебаси наистина
Ех , ех Синьо лято , незабравимо .

Напред по улиците на Будапеща . Часът наближава 4 // 4 . 30 сутринта . Дъждът продължава да вали . Аз продължавам да се влюбвам . Той ми е загадъчен. Става ми все по- загадъчен и по -загадъчен .Обърквам се . Всяка негова реплика , всяко негово движение ме отсича . Потапя ме , за да ми даде още една последна глътка въздух , the last one . Ходя по улиците на Будапеща и не знам къде съм . Дунавът се лее такова едно огромно и малко пресъхнало и всеки път като усещам , че Го губя по някакъв начин , започвам да го търся отново и отново като " удавник сламка" .
Всяко негово дихание , всяко движение , поглед , думи , с които ми откликва , ми отреагира , ме зове , възстановяват нормалното ми дишане , зрение , обоняние , за да доживея до следващата улица , до следващия мост ...Летя .
Летене над дъждовна Будапеща е ново усещане . Най- малкото нямаш контрол над ситуацията , над себе си и над водата например , както в никоя друга точка на света . Плъзгаш си като риба по въздуха , може и като рибата от Аризонска мечта_ , вдишваш , поемаш мечтата с широки отворени очи , а рамото Му отпред , рамото , извиките на гърба Му , врата , в който ти се иска да вдъхнеш топло , най-топло , ръцете , в които да се заплетеш като във водорасли и да не се отплетеш никога, косата , краката и ….. "всичко останало той " са тук и сега единственият океан , към който се стремиш . Риба на хлъзгавия ръб между любовта и музиката , дъжда и слънцето.
Времето в Будапеща беше наистина изключително променливо и всички го усетихме като лека десистематизация на нервните ни системи , като влюбване в натежалия край на детството , като лудостта да си избираш време , стига Той да ти даде знак. … Нещо back от 60 - те , свободата на пътуващите хипита on the road , нещо и от метал - антикултурата и панелната действителност на късния соц , нещо тежко като верига , като спомен , съпротива срещу еди кого си и какво си ... И същевременно нещо настоящо и fresh като "Уелком to Сигейт .Грейт ! ", както ни посрещна още с идването , един хомосексуалист , имащ вид на зашеметено от , изпитатата в клубче , безалкохолна бира , дете на 90-те , след като вече бяха over .Rock&roll , baby , roll.
Музиката на фестивала също бе изключително разнообразна .И тук объркване , като да си влюбен , като флуидното време , в което живеем всички сега .
Hollywoodo , Trabant , Laibach , Slayer ,Asian Dub Foundation , Napalm Death , Morcheeba , My dying bride , Goldie , Massive Attack , Neo , Zero train , Zero ...бяха само част от разнообразието .Музиката на фестивала беше Ти .


НОЩТА НА КОНЦЕРТА
Концертът на My dying bride
НОЩТА НА КОНЦЕРТА можеше да бъде последната нощ еver , дъ онли уан , да се приеме като такава , да се мечтае като такава, да се сънува . Последната спирка по пътя , последното течение , последният водовъртеж , в който се давя . "Като за последно .
Започна с малко водка , ей така за отскок , в малката стаичка , в която живеехме за малко в Буда - половината на Будапеща . Когато водката започна да отива към привършване , всички тръгнахме с " отскок " .
Тръгваме , връщаме се , нещо сме забравили . Тичам след Него по пътя , обратно към стаята , забравила съм си цигарите . Всъщност почти не пуша , но в Унгария пуших повече от всякога . Оглеждам с максимална скорост стаята , вземам бързо някакви цигари , които дори не са мои . Моите са се загубили на някъде и те като мен . Тръгваме пак , бягаме почти ,за да догоним другите , да се догоним един друг , да не се изгубим , себе си да догоним, което в Budapest си беше безнадеждна кауза. Себе си бе cancelled and lost и може би free than ever . Чудя се какво да му кажа , всъщност през цялото време Му говоря нещо , като че ли сънувам или все едно съм поела определено количество водка . Все тая .Питам го има ли планове за бъдещето .
Няма .
Вали .Вали леко , сякаш всеки момент ще спре , но не спира .И по -добре . Парим .
Всички бързаме към концерта . Плуваме към кея на Bride , забравили сме всичко .На определена дълбочина на емоцията съзнанието се изчиства от мисли и спомени и се влива във водата . На чисто сме .
Ходилата ни докосват металните табли на мостовете , повърхността на реката е настръхнала от дъжд. Настръхнали сме , дъждът се излива върху нас , носейки ни надолу по течението към острова СЕГЕТ , и ние се изливаме в дъжд . Комуникация на върховно ниво .
Фестивалният остров . Хора , хора , музика . Вали и са се образували , а може и нарочно да са там , огромни кални ями .Някакви хора се въргалят в калта , замерват се и се кефят нещо . Продължаваме нататък . Търсим Ги и Те са там . Там , където е Мястото .Мястото е малка палата с бели крила и постепено разрастващи се формации от хора в черно между тях . Отпред се пердашат бири , една след друга , на широки дървени маси , около които са насядали хора в черно , с черни коси , от които се лее един такъв дух на упадък , регрес и……………черно , черно , просто черен цвят . Черно като очите ти , като очите МУ . От един момент нататък се усещам , че забелязвам единствено черния цвят на очите му . За какво са ми очи , ако не за да забелязвам черния цвят на очите му .
Един холандец идва да се запознае с нас , кефи ни се нещо и ни черпи с бири непрекъснато . В Будапеща човек се сприятелява по -бързо от когато и да е . Let's rock .
Кратка info за My dying bride :
- англичани
- бандата е сформирана през 1990 и след две три парчета се утвърждава като най - добрата doom metal band евър и според повечето фенове на тази музика
- вокалистът им се казва Aaron
- Aaron не обича сцената и затова концертите им са ограничени най- много до шест на година
- любимата ми песен е Heroin chik
- малко концерти , малко известни в България , въобще малко така

Дойдоха при нас да си поговорим за малко преди началото на концерта ( жест от холандеца ). Питам Andy , който им е басист :
- Защо правите (такава ) музика ?
- Защото ме прави щастлив .
Дзън ( дзен ) и аз съм щастлива , …защото Той е близо до мен , музика за ушите ми , той е всичко за всичко от мен . Толкова всичко , че само усещам , не мисля , не говоря , усещам . Изпълнена съм цялата от него и се отдавам на усещането безапелационно . Той е всичките ми алтернативи , надявам се и аз . Надявам се , но той поглъща и надеждата ми , вливам се безнадеждно в него .
Внезапното просветление
Едно потрепване на очите Му само ме прорязва като светкавицата , време и разстояние , кара ме да имам всичко , да виждам , чувам всичко . s Присвиване на очите ,един малък жест , потрепване на устната му, преди да произнесе каквото и да е , и да замлъкнe ,аз вече летя с напиращата дума , издъхвам в диханието му , вдишвам във въздишката , потрепвам в ритъма на гласните м струни . Вали .
Правим си снимки , мотаем се наоколо , разглеждаме . Отскачаме с един от компанията да видим къде ще е концертът на Бьорк същата тази вечер . По средата на пътя се отказах … и бързам обратно . Вълнувам се ., а ти ..
….нека съм твоето вълнение , трепета в гърлото ти , когато думите напират , но не могат да излязат ..
…. да съм сълза в окото ти , преди да е сълза , а малка точица влага, преди да е потекла по бузата ти

Отново започва да вали , концертът започва . Започва още едно сливане , вливане . Ще мога ли да задържа нещо от Чудото ,от него , преди тълпата да ме е отнесла в някоя безинтересна посока , в някоя посока без него .
На сцената излизат подгряващите групи . Някакви унгарски псевдометали , леко old fashion , леко жалка картинка , при което цялата компания , изтипосана най - отпред до металните огради пред охраната , изпада във възгласи "пееедераси " , бурен хилеж и ръкопляскания . Сега не ни е до жалки картинки , не ни е жал дори , не съжаляваме за нищо , нищо нямаме предвид . Просто вали . Излизат Bride .
Песен , след песен вокалистът потъва ,……….. сякаш потъва . Песните са покъртителни , разтапящи . Търся те . Самотно ми е без теб , стопявам се . Зад гърба ми , виждам ръката ти , хванала се за металната ограда до моята . Тълпата е изпаднала в еуфория . Обичам ръцете ти , обичам да те усещам зад гърба ми , усещам дъха ти , единствено твоя дъх в тълпата . Обичам да се опирам в теб , когато тълпата , изпаднала в еуфория пред Bride , ме блъска и без никой да ме блъсне и без да се налага , обичам . Досега на ръката ти , на дланта ти близо до моята , преди тълпата да ни блъсне , да изблъска ръцете една от друга , обичам .
Когато тълпата ме блъсне и залитам , и ме събаря , обичам да залитна към теб , да се хвана за дланта ти , когато моята се отскубне от металната ограда отпред , да усетя топлата сила на тялото ти и да притихвам в теб , когато ръцете ни са отскубнати и падам надолу . Поздравявам те със следващата песен.. Само дишането ти да усещам , дишай ме .
Следваща вълна на еуфория от публиката , политам напред . Aaron пада на сцената , пее , плаче , протяга ръка , плачейки . Протягам ръка към него , откликвам на всеки негов зов , стон , представяйки си , че откликвам на теб . А ти какво ли правиш сега , а как искам да те чувам , да те виждам .Защо не мога да те виждам ,лицето ти , очите ти …
Още една вълна на еуфорията . Танцувам като луда , танцувам за теб , пред теб и те удрям с тялото си , така както си
Болка ли ти причинявам ?.. Боли ли те от танца ми , от мен боли ли те .. Заболява ме , че не виждам лицето ти . Трябва с думи ли да ти го кажа , да те изкажа . Колко думи да кажа , за да стигна до теб . Боли ме и усещам болката като нещо отделно от мен , от тялото ми , като дума , като нещо , което мога да ти подаря с лекота . Боли ме така , че залитам , политам ……… ела с мен там, където болката е крайност и ни изритва след края , Нирвана е рай , Раят е Нирвана , където било високо (а искам да съм само близко до теб) и bittersweet symphony e сладко-горчива , където чудото е Чудо , а любовта е от пръв поглед , където сме ти и аз , а другите са просто дървета .
Наше място . Имаме ли място ?
……..да ги свърша всичките думи , да ги свършим , да свършим

Концертът стига своя край , еуфорията на тълпата е стигнала до крайност и ни стяга като обръч , а исках да е като …ти . Задушавам се .Спаси ме , задуши ме с Твоята близост , при тебе , кажи ми , че тълпата няма да ни смачка , задръж ме , пази ме , успокоявай ме , обещай ми , обещавай ми , чувствам се детска с теб. Задушавам се.
Това не са просто Bride , това не е концерт Bride ,или Това са Bride , това е концерт на Bride и то повече от всякога . .
Майната ти . Нищо не искам от теб . Нищо не можеш да ми дадеш , нито аз на теб . Просто бъди , а бъди до мен е друг въпрос , а може и да са свързани . Не знам.
..Задушавам се . Въздух можеш ли да ми дадеш ? Нека няма въздух между нас , ревнувам те от него , нека няма нищо между нас, да сме вакуум , да дишаме вътрешно .

В Унгария останахме общо три дена . Освен концерта , посещавахме катедрали , change бюра , разхождахме се в парка , пихме кафе . На третия ден , към 5 часа следобед , си взехме автобуса и тръгнахме за България .

Накрая на концерта припаднах , почти припаднах , почти в края в концерта . Прилоша ми и се отпуснах на ръката му . Той ме изнесе навън , даде ми вода и глътка въздух . Спомням си как ме изнасяше .А в залата музиката продължаваше да звучи рок . И аз продължавам . Тази статия е част от по пътя ми , от пътя . Надявам , че се срещнахме с Вас по него , дори и да е внезапно . До следващия път .
's Roll