автор: Marincheva

и чак сърцето ми се къса.
Отмина лятото. И циганското лято отминава според прогнозите.

Пътувам вчера в автобуса. В началото на лакът, после окачена на тръбата горе, дето ми се пада нависоко и аз си се разтеглям. Общо взето всички правим утринна зарядка.

На трета спирка влизат много още и измежду тях момиченце на 9. Не сяда, нищо, че го блъскат. 2-3-7 спирки. Автобусът - празен - чуди се дали да сяда. Седна. Срещу мен.

Все се оглежда. Влезе стара баба, то скочи, за да седне тя. Тя му отказа. И после пак така. На старец стана, на недъгав някакъв... и всички те... те и отказваха.

Отмина лятото, когато можеш да зарадваш някой ... ..
............ с някакво добро.