Днес само
по гръбнаците на котките
пролазват
тръпките на зимата.
Но слънцето е болно -
качва термометъра.
И зная, че съседът
вари шира за възпаленото му гърло -
вечер червенее.
Не се залъгвай -
виж, затихва
сценичният прожектор
за първо действие,
когато бавно влиза
първият сляпороден
мъглив паважен ден.
И зъби стискаме, за да прикрием
очакваните снежни междуметия.
А есенните сенки на телата ни
ще странстват сутрин
по унили улици
като пилигрими
на измършавелите ни
летни съвести.
В мъглите на октомври
все още ще са топли мислите -
сребърници в ръката на предател.
А горе, зад мъглата
ще е светло
като в сляпото, всевиждащо око
на Гео.