автор: dara33

-Луничке ти си красива такава, много пъти съм ти го казвала. Не е нужно да се променяш и да бъдеш друга, просто се научи да се обичаш.

         на Румето

Живеело едно момичнеце, личицето му било осеяно с палави лунички. Ето защо всички го наричала Луничка. Тя имала добро и нежно сърце. Но не се обичала и харесвала.
-Толкова съм , грозна!
Казвала тя на приятелката си Любопитка.
-Но, ти си толкова красива. Имаш червени косици огряни от Слънчо и палави лунички по личицето. Имаш и добро сърчице. И си най- добрата приятелка на света, и аз те обичам много.
Луничка не слушала приятелката си Любопитка. Не обичала да се оглежда в огледало, защото всеки път щом зърнела луничките си започвала да плаче. А нейните сълзи били толкова много, че образували езерце.
Другите деца казвали:
-Луничка пак се е разциврила. Вижте езеро от сълзите и .
Любопитка скачала веднага да защити приятелката си.
-Хей, я оставете Луничка на мира.
Мечта на Любопитка станала да накара Луничка да се обича повече, защото когато обичаш себе си можеш да обичаш още по-силно другите. Решила да отиде при Великият магьосник на страната в която живеели. Страната на слънчевите хора била голяма, но Любопитка тръгнала да намери вълшебника. Вървяла дълго тя, но устремена и изпълнена с вяра, че ще го открие. Стигнала до голяма гора. Дълбока и тъмна. Прекосила гората и стигнала до голяма къща. Това била къщата на магьосника.
-Извинете господин магьосник, имам нужда от помоща ви.
-Ти си Любопитка нали? попитал той.
-Да, дойдох да направите магия, и да накарате мойта приятелка Луничка да се обича повече, и да се харесва повече.. защото сълзите които рони правят езерца.
Замислен старият магьосник казал:
-Добре, но ще те попитам нещо, а от отговора ти зависи дали ще помогна на Луничка.
-Ами, ако се проваля и не мога да дам правилен отговор?
-Не се страхувай, сърцето ти знае отговора.
Така казал магьосника.
-Питай ме, каквото пожелаеш господин Магьосник.
-Добре, кажи сега искаш Луничка да се промени ли?
-Не, аз искам тя да си остане същата. Тя има добро сърце. Само трябва да се обича повече. И да се харесва повече.
-А кое е по-важно приятелството или богатството?
-Богата съм с Луничка, защото ми е приятел. Тя е най- голямото богатство.
Усмихнал се вълшебника под мустак.
-Ти даде верният отговор мило момиче, защото обичаш Луничка. Връщай се при нея тя има нужда от теб. Вземи кърпичката и избърши сълзите и .
Така казал мъдрия вълшебник от страната на слънчевите хора.
Любопитка се затичала към приятелката си. Намерила я там където я била оставила.
Луничка плачела горко и тъжно и било на път още едно езерце да се образува от толкова много сълзички.
-Мила, моя недей плачи казала Любопитка на приятелката си.
И избърсала сълзите и. С кърпичаката дадена от вълшебника.
-Луничке ти си красива такава, много пъти съм ти го казвала. Не е нужно да се променяш и да бъдеш друга, просто се научи да се обичаш. Аз те обичам, ти си мойта приятелка за цял живот. Така казала Любопитка на Луничка.
-Който ти се смее, заради луничките значи е много, ама много глупав.
Ти си чаровна Луничка, най- чарованта Луничка на света.
И после прегърна приятелката си. Спряла да плаче Луничка. Избърсала сълзите си, дето образували езерца. Дори започнала да се харесва повече от преди. Дали от постоянството на приятелката си, дали от вълшебната кърпичка, или защото наистина разбрала, че просто трябва да се обича Луничка повече не заплакала от това, че не се харесва достатъчно. Любопитка била щастлива, че помогнала на приятелката си. Луничка била щастлива, че се обича повече. И останали приятелки за цял живот.
Даже измислили песничка за тях:
"Луничка с Любопитка тичат
през зелените поля. Никога не
спират да играят, весело се смеят
те.Обич във сърцата грее в тези
две сърца. Любопитка и Луничка
са най-прекрасните деца!"
С това завършва приказката за Луничка.
Сега заспивай сладък сън, че весели звезди надничат
през прозореца голям, и Луната се усмихва. Лека нощ!