Облаците
разтърсиха дърветата с плача си,
останали самотни след птиците,
отлетели мълчаливо, без знак.
И откривам мечтите си
в съблечената на двора череша,
забодена като плашило
да стряска наивни минувачи.
А с листопадните й сълзи
сякаш душата ми се е оголила,
оставила вадички,
в които се отразяват ръцете ми -
уморени от толкова много надежда.
И ми се иска
в тишината след есенния дъжд
залезът да сплита плитки червени в косите ми
и да го няма
този натрапчив мирис на самота -
желание,
простряно по клоните... на черешата