Нещастен случай, за беда,
ожили ме една оса!
Една оса и то каква!
Светло жълта и красива,
не жужи, а мълчалива.
Жилото си в мен заби,
радва се, че ме боли.
Кротичка, добра била,
но отровата си вля
и поду ми се кракът.
Овладях се на мигът!
Със хартия я покрих,
смазах я, дори не скрих
удоволствието аз,
че убих я в този час!
Седнала на канапето,
аз лекувам си крачето
и боли, сърби, боли...
А осата отстрани,
със разкъсани крилца
ми доказа истина -
Всяко живо същество,
което хапе и е зло,
майстора си то намира
и понякога умира!