автор: Svetlin

Живеем сред хилядите хора и разчитаме на стотици, вярваме че можем да разчитаме на единици, а не вярваме истински дори на самите себе си.
Това е една примерна картина в която едва ли се включва всеки, но преди да се проверим и ние, можем да видим че това е едно направление, като вероятната и най-честа посока на движение е от "много-непознати"- до малко или изобщо нула-много добре познати". Теста е измислен, и е добре рекламиран, като неговият автор (У.Дефо) е използвал точно това че познава много добре хората, за да приложи тяхните слабости "срещу" самите тях и да поспекулира малко с изконния страх на всеки от това да остане сам, в комбинация да иска да блесне - все пак, лесно е да блеснеш там където друг няма, или не виждаш друг. Защо тогава да не осигури за героя си това буквално - ето, поставя го веднага на място където друг няма , и няма и да има. Обаче лесно ли казахме? Дали е наистина лесно човек да се грижи изцяло сам за себе си? От друга страна, да си съвсем сам колкото и да е желано понякога, се оказва непосилно когато почука на вратата с истинската си сериозност, лесно е само в предположенията, а да осигуриш съвсем сам себе си с храна, вода, забавления, сигурност и познания които да предотвратят дебнещата смърт. Дебненето е реално, въпреки че в ясният и слънчев тропически ден може да изглежда като невидимо... Това в книга не си личи толкова, но Холивуд предложи и една нова цветна визия - "Cast Away" с участието на Том Ханкс. Всъщност , хем нищо не те дебне, но липсата на познание е такова нищо, което придобива статут на нещо, то реално може да е причина да не се справиш с живота... Докато в метрополията - мястото където стотици хиляди разчитат един на друг толкова много, нещата са различни - човек свиква с това да не знае на колко точно хора разчита - нито знае всички предмети които ползва кой точно и как ги прави, нито пък познава всички на които би разчитал при опасност - пожар, земетресение и друга крайна необходимост при които помощ ще му окажат хора намиращи се на няколко стотин метра от него, но той (ние/всеки) все пак не ги познава преди да се стигне дотам. Докато не се случва нищо, тази сигурност че можем да се справим с всичко и че не бихме губили и минута за да успеем във всичко което ни е необходимо да се справяме, постепенно крее, огъня затихва и се прокрадва враг който макар и тъмен на цвят вирее не в истинската тъма на джунглата, а се крие в сенките на претъпканата човешка джунга - хищника с лица на депресия или съмнение. Хищника е всеяден, и докато ние все повече губим времето с което разполагаме в излишък, той може да се разпростре и спокойно и тактически правилно да маркира масата от хора като тълпа, групата от всички на които разчитаме превежда като "непознати", към малката групичка на приятели съсредоточава основните си сили на съмнение, докато намери слабото място в нас което ние можем да имаме във всяка една връзка и всяко едно отношение, падне ли и тази крепост тогава остава открита основната цел която може да има при текущата му жертва - храната на съмнението което е винаги "Аз"а. Азът разбира се, е една добре отгледана и угоена жертва, тя е постепенно успана от това че наистина няма реални опасности при които човек да прояви това на което е способен че да признае сам себе си за човек, затова с течение на времето това знание - "какво е човека" започва да става все по-опасен товар, все повече да убягва на определение и изразяване, то се крие и преминава в сферата на мистиката където аз е просто аз - щом го има, значи е себе си, екзистенциализъм, но се губят конкретни описвани с думи очертания на този аз, няма спомени, няма случки при които той да е доказал на себе си че се познава. Живеейки вече с това знание, започва да унива, защото разчита ли на купища знания и умения, не се двоуми дали да не използва познатата му логика и да предположи че всеки друг "Аз" с който би се запознал наоколо също като него ще е не по-малко незапознат със самия себе си. Може дори да се появи копнеж прерастващ в боготворене към всеки наистина запознал се със своите възможности, това са едни различни хора, не от "тълпата", силни спортисти, ил или акробати, а може би само престъпници (които също нерядко прибягват до акробатизъм и алпинизим), няма значение какъв е статуса в социума, важното е че човека познава себе си. Това наистина ми изглежда много силно течение в културата, защото боготворенето на изявени "Различни" е изключително силно, а е видно че то е в контраст със собственото си непознаване - присъства несъмнено и в масовата култура телевизия, и в масовия човек. Изявата на всичко това е при все изява на съмнение, тази изява не противоречи на хищника и той я допуска само защото тя работи за него... Това че има единици които се познават се използва пред Аз-а само за да му докаже че те са единиците за които не важи правилото че никой не познава никого, и не може да се довери на никого.
Към теста "Робинзон Крузо" бихме посегнали ако се Съмняваме, нещо което вероятно правим постоянно, и искаме да проверим дали нашия самоубийствен потенциал е вече задействан, и няма да успеем да се справим сами, или пък напротив - самотата ще доведе до това най-после да се мобилизираме и да успеем. В крайна сметка, да се тестваме, или да отложим - както можем да отложим всеки един избор който имаме, докато разполагаме с цялото свое, телевизионно, плюс безкрайното време на хищника Съмнение което той ни отделя и може да ни отдели... Няма необходимост от страх - в крайна сметка самоубийственият потенциал, така както и всеки потенциал действа най-мощно индиректно, и най-вече действа докато отлагаме и вярваме че все още едва ли е задействан - тогава той вреди далеч повече от различния момент - този в който сме се изправили пред реалността и не отлагаме нищо. Да се довежда изкуствено напрежение и да си измисляме сами "екстремни" изживявания е излишно - истински опасни са не тези моменти, а момента на крайно спокойствие, когато за разлика от всеки друг момент действа потенциала на самотата и провокира , търси резониране в нас, в тайната градина на "Аз"а където за една светкавица е излишно да влиза директно, след като може да влияе и от дистанция... Гръмоотводи и лесни решения няма. Или излезте сега, дори да е 3 през нощта навън на дъжда... или се скрийте на топло и тихо... лека нощ

Светлин