Исках да се почеша по коляното, но бяхме на гъсто, шарено извити в отегчена опашка. Мъхчетата по врата ми се повяваха от дишането на "силния парфюм" зад мен и ме гъделичкаха.
Почесох се с крак и ритнах бабата с кученцето отпред. То ми влезе в положението, а тя изръмжа. Миришех на куче, все пак, булонка! И скоро щях да замириша и на силен парфюм. Не се обърнах да видя кой стоеше зад мен, но по зародената женска еуфория в сърцето си, разбрах че е мъж. Вдишваше тежко и равномерно, издишваше върху мен, като че ли все по-близо до кожата ми. А редицата тъпогледащи хора не помръдваше. И аз гледах тъпо, но и жално. Можех сега да съм на плажа. Чувах леките му недоволни сумтения и си представих устните му. Не много дебели, но влажни и студени, като потна бира, която можех да отъркам в гръдта си. Ах, как тялото ми крещеше за течност! И ми се пушеше, но в тази жега най-много да бях припаднала. Ниско кривно. Уж бях млада, пък и баба ми с високо...Е, дадоха ми да разбера, че по опашки не се пушело...
Кученцето пак ми влезе в положението. Надушвам, че сме от една порода (както казваше Слави)... Размърдах се. Направих се, че се примествам, с прозрачната женска кокетност, но останах достатъчно близо за да го чувствам зад себе си. Дъхът му ме галеше. Можех и аз да го погаля... С косата си. Но ме беше срам да си вдигна ръцете и да я отвържа. Имах усещането, че бях шурнала в пот. А тои... така парфюмиран. Сигурно сутринта се е и обръснал. И е с чисти дрехи. Обичам мъже в бяло. Като мили и неопитни стажантки от медецинския... Или те май бяха в зелено... Но мили, все пак.
А в главата ми - "добре, че нямам косми по гърба и че си сложих блузата с голямото деколте"! То пък е отпред...Естествено аз отзад нямам...очи да го видя! А така ми се искаше да извия лебедова шия и да опра ококорена муцуна в лицето му. Да видя сините му очи. А! Нещо ме бута в краката... сигурно е с куфарче! Коя ли е колата му? По тротоара има една жълта, дано не е тя. На езика на цветята означава "омраза". На моя език "любим цвят", ама за кола... и то мъжка...малко гейско. Уморих се да го мисля...да чакам, още малко остава до моя ред.
Ако можех сега да се направя че припадам, то с това мойто ниско кръвно...и той да ме поеме в обятията си... Но...ако е с две куфарчета в ръцете?! Или ако гледа към колата си...точно в този момент! То в нашите времена... знае ли човек. О! Моят ред! Най-накрая. Исках другата каса да ме поеме, но и тази лелка става - мисля си. Добър ден - тя. Да, да.. отвръщам и, защото не до нея са се търкали цял предиобяд мазни чи4ковци със силни парфюми! Бъркам за парите, но то в тия женски чанти...В малкото джобче бяха парите, в портмонето ключовете?! Или обратното?! Бъркам, ровя, завирам глава, двете ръце, до лактите...Кучето седи на другата каса и ме гледа. Влиза в положението! То вече и хора много не останаха...Ей сега вече наистина се препотих. Не след дълго успях и да платя... Женска му работа! Тръгвам доволна... а! Него... той къде изчезна? И жълтата кола я няма. Вървя заблуждано към другата каса, чудя се дали пък той не беше Той с голямо Т. Да се бях обърнала, припаднала, каквото и да е...Но пристъпвайки, усещам пърфюмът му все по-силно...откъм другата каса. А там, две бабки и ...
кучето...
в бяло.