автор: dzap

Беше просто магаренце.
Премина пред погледа ми. Появи се отдясно и изчезна вляво. А аз го последвах през годините...
Опитах се да го яхна - там, на тясната уличка, покрита с едри речни камъни. То се стресна, хукна, а аз се търкулих по калдъръма. Отново. И отново преброих къмъните с носа си. Единадесет. После препуснахме. Носеше ме моето конче-вихрогонче, а перчемът ми не смогваше да брои дърветата наоколо. Много земи и хълмове видях отвисоко през това лято... Едва след много години научих, че с магаренце можеш да отидеш далеч. Но за да прегърнеш наистина вятъра, ти трябва кон. Или да си на десет години.