Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 416
ХуЛитери: 2
Всичко: 418

Онлайн сега:
:: lirik1
:: liulina

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПетък 13-ти - Епизод 1
раздел: Разкази
автор: Riven

Страх

- Здравейте! Казвам се Джери. Това е историята на най-добрия ми приятел, преразказана от мен точно по начина по който ми я е разказал на мен самия. С него се случиха странни неща... Много странни... Даже мистични...
Дано не ме сполетят същите неща като него. Може би това ще са последните ми думи, а може би това ще бъде последната ми история? Може би да... А може би не... Незнам... Днес е четвъртък, 12-ти. Часът е 22.00. Сам съм в къщи защото нашите са навън. Дано да не стане нищо. Дано да успея да ви разкажа или по-точно да успея да ви напиша всичко за тази история. Ще я изпратя на всичките си приятели... И в интернет ще я изпратя... На всички. За да могат всички да научат. Да научат за някои неща. За някои неща от които косата ми се изправя... Ще видим... Но да започвам...
Беше 0.00 часа. Датата беше петък... Петък 13-ти. Мразя тази дата. Страхувам се от нея. Никога съм нямал голям късмет, но на това странно и мистично число винаги съм бил преследван от тотална каръщина или от голяма доза лош късмет, ако така предпочитате... Сякаш на този ден излизат навън всички зли сили. От къде да знам? Не вярвам в такива глупости. Не съм малко дете. Но нека продължа... И сякаш, за да бъде предстоящия ми ден идеален, още с настъпването на 12-я час започна да вали пороен дъжд. Той се изливаше върху нашата четири етажна кооперация. Наскоро си бяхме взели апартамента. Беше хубав, не много голям, но беше на последния четвърти етаж. Дъждът барабанеше по триъгълният керемиден покрив над мен. Слава богу, че скоро правихме ремонт и не течеше от никъде. Станах и се доближих до прозореца. Не можех да заспя... Никога не съм можел, когато наближеше тази дата. Отидох до прозореца и погледнах през него. Близкото дърво, намиращо се само на метър от кооперацията ни се превиваше под натиска на ураганния вятър. Навън нямаше хора, което не беше учудващо. Кой глупак би излязъл по това време навън. Някакво странно усещане обаче ме изпълваше, а аз така и не можех да разбера за какво ставаше въпрос...
ДРАННННННННННННННН... - нещо издрънча само на метър от мен. Подскочих уплашено и се обърнах с очакването да видя я някой звяр, я нещо друго... грозно и т.н. Абе отваратителна гад да кажем. Но... Нищо... Нямаше нищо. Но откъде дойде звука? По дяволите... Беше Тити - нашето котенце. Много беше палаво.
- Лошо момиче. Лоша Тити. Не трябва да си играеш там. Пак ще трябва да събирам всичко след теб. Много си непослушна...
За десетина минути оправих всички поразии и отново се доближих до прозореца. Я!!! На отсрещния край на улицата стоеше някакъв старец. Глупак! Да излиза по това време. Сигурно беше пиян до козирката. Или просто си беше луд човека. Негов си проблем. Няма аз да съм навън я! Изведнъж обаче някаква сянка се появи в отсрещната за него страна на улицата. Не можех да я вида ясно. Стоеше на тъмно за разлика от стареца, който стоеше точно до една от светещите от време на време улични лампи. След няколко минути, минали сякаш на забавен каданс, сянката започна да се приближава бавно... Много бавно към стареца. Сякаш не се движеше а пълзеше - толкова бавно бе движението и. А по-учудващото беше, че стареца не я забелязваше. Иначе защо щеше да стои толкова неподвижно. Минаха няколко минути а сянката се доближаваше все повече и повече към него. Сякаш тя беше ловец дебнещ плячката си. Сякаш я изучаваше, за да разбере как най-лесно ще я повали, как най-лесно ще прекърши волята и. Сякаш сянката имаше... Или по-точно нямаше нищо човешко в нея. Сякаш за нея съществуваше само цел и начин за постигането и, нищо друго... Сянката постепенно се доближи и беше само на една крачка от победата. На секунда от окончателната победа... Изведнъж тя сякаш скочи и обгърна стареца. Чуха се писъци... Страховити писъци... Писъци на умиращ човек. Косата ми започна да се изправя... Бях станал свидетел на убийство. Изведнъж обаче една светкавица просветна близко до блокчето ни. Тя освети за секунда мястото на престъплението. Една секунда за която успях да видя... нещо... Убиеца се беше обърнал несъзнателно или не към мен. Успях да зърна лицето му макар, че не съм сигурен дали това беше лице... Лице на човешко същество. По-скоро някакъв дълбок и черен мрак. Той сякаш струеше от него. Видях и тротоара около него - целия беше почервенял от кръвта на умиращият старец. Но убиеца не беше свършил още. Той се надвеси над все още живия мъж, след което остана 30-тина секунди така, като после извади нещо - не знам точно какво и отново се надвеси над стареца. Няколко секунди по-късно видях, че от стареца не беше останало нищо. Беше изчезнал... Беше изчезнал и убиеца му, също толкова мистериозно както се бе и появил. Бързо се преместих от прозореца, притичах до тоалетната и повърнах. Беше ме гнус, беше ме страх. Никога не бях виждал такава жестокост. Такава безчовечност. Такава злоба, и то само в един човек, ако можеше да се нарича така. След 5, 6 минути излязох от тоалетната. Беше ми олекнало, но се чуствах все още гадно от неприятната гледка. Странно издрънчаване ме стресна за пореден път. Косите ми настъхнаха за пореден път. Обърнах се по посоката на странното издрънчаване... Беше прозореца. Дървото намиращо се близко до кооперацията ни беше строшило почти цялото стъкло на прозореца ми... В стаята стана адски студено. Полазиха ме студени тръпки. Поройният дъжд навън започна да нахлува в стаята ми. Леденостуденият вятър се опитваше да обърне с главата надолу всичко в подредената ми стая. След няколкосекундно вцепенение причинено от страха от преживяното, студа и неприятната дата най-накрая успях да се окопитя. Махнах всички неща от близката маса, след което взех една стара завеса от килера и я покрих. Десетина минути след това вече бях готов. Обърнах масата с тясната си част надолу и се опитах с нея да затворя пролуката в счупения прозорец. Бързо подпрях масата с две табуретки, за да не бъде съборена от ураганният вятър. ДА!!! След петнайсет минутна борба с времето навън най-накрая бях запушил дупката така, че да не може да влиза дъжд. Единствено със студа не можах да се справя. Тръшнах се върху кревата си. Бях безкрайно уморен - и психически и физически. Прекалено много неща ми се бяха струпали на главата... А все още не беше съмнало. Погледнах GSM-а си - последен модел, който бях получил наскоро от нашите. Часът беше 1.45. Рано! Прекалено рано. Трябваше да поспя малко, предстоеше ми труден ден. Тити се приближи до леглото ми и с премерен скок се озова до мен. След това се гушна до ръката ми, уви опашката около тялото си и заспа...
Дразнещото звънене на телефона ме събуди. Погледнах несъзнателно часовника на GSM-a си. Часът беше 3.40. Кой по дяволите ме търсеше по това време? Сигурно някой се бъзикаше. А може би и приятелите се бяха сетили за мен след 10-тата стограмка водка. Все още сънено вдигнах слушалката:
- Дааа... Кой е по дяволите?
Единственото, което се чуваше беше странното дишане в слушалката. Нищо друго. Нито буква.
- Кой си подяволите? Що се бъзикаш с мен?- казах доста по-ядосано с очакването да тегля една майна на човека от отсрещната слушалка.
Нищо! Нищо друго освен тежкото и леко очестено дишане в слушалката... Ядосах се и тръшнах слушалката. Аман от тези идиоти. И защо винаги се случваше на мен? Епа б*** ма**, или по точно ДГД всички идиоти. Аман от простотия...
Телефонът отново иззвъня пронизително. Точно щях да вдигна но се отказах. Сигурно беше онзи идиот дето се ***ваше с мен. Щеше да му писне да звъни. Това беше пренебрежителната тактика. Не обръщаш внимание на дадения идиот и на него му писва след време... Само дето сега не ставаше. Минаха 1, 2, 3, 4, 5 минути а телефона все така продължаваше да звъни. Нямаше какво да направя. Трябваше да вдигна слушалката.
- Кой е?
Отново тайнственото дишане...
- Абе идиот или говори или се гледай работата и престани да звъниш...
- Тиииии....- чу се слаб шепот, - Ще ум...реш... тази...нощ... Ние... ще... дойдем за теб...
- Абе на к'ъв ми се правиш бе серсем. А ходи за гъби в гората. Ще убива. Как ли пък не.
- Тиии... ще... умреш... Ние... сме...близко... до теб... На... много... близко сме...
- Да бе, да. Говори на арменският поп.
- Достатъчно! Очаквай почукване... на... вратата... След, което... ще... дойдем... за теб...
- Абе ходи лягай да спиш. Ей де си бе? Де се скри?
Гласът беше изчезнал от слушалката. Разговорът беше свършил... Какъв ли беше този идиот? Сигурно някакъв луд, който беше научил телефона, или пък... абе де да знам.
ЧУК, ЧУК, ЧУК... - потропа се силно на външната врата.
Подскочих от изненада и косата ми се изправи от страх. Студени тръпки ме полазиха по цялото тяло, започвайки от главата, рамената и продължавайки чак до петите ми. Можеше ли да бъде истина? Кой ме търсеше по това време? Повечето ми познати си бяха по селата, на гости или на купон тази вечер. Съседите ми също бяха навън...
ЧУК, ЧУК, ЧУК, ЧУК, ЧУК, ЧУК...
Бързо станах, отворих вратата на килера и взех теслата намираща се вътре. След няколко секундно колебание отново разтършувах вътре и намерих и един огромен френски ключ, който също взех. След няколко минути и след поредното още по-настойчиво удряне по вратата, най накрая се доближих до нея и извиках:
- Кой е?
- Приятел...- чу се отсреща.
- Кой си, какъв си и какво искаш от мен? Ще събудиш нашите...
-Вашите не са у вас малкия. Отвори ми вратата и всичко ще ти кажа...
- Ти луд ли си или малоумен, или пък и двете? Да отворя вратата? ХА!
- Отвория я сам, да не я отворя аз!
- Нека видим как ще го направиш. Вратата е блиндирана мой човек. Имаме и СОТ и аларма и огромна немска овчарка която да захапи тлъстия ти задник, а ако не се разкараш до 10 секунди ще извикам и полиция.
- И как ще го направиш като нямаш телефон?
- Как да нямам?- отвърнах изненадано, след което бързо отидох до телефона. Вдигнах слушалката но нямаше звук. Отидох до GSM-а си. ПО ДЯВОЛИТЕ!!! Беше му свършила батерията. Опитах се да го включа но не можах.
- Телефона бачка перфектно. Звъннах на ченгетата и скоро ще довтасат тук, за това се разкарай, докато можеш.
- Вие... хората... сте... много... глупави същества. Време е... да... се... видим... лице...в...
Още не беше довършил последните си думи, когато по вратата започнаха да отекват мощни удари. Вратата макар и блиндирана започна да се прегъва пред огромната сила на човека от другата страна. Постепенно в средата и се образува лека пукнатина, след което тя се увеличи и изведнъж вратата с ужасяващ трясък изхвърча навътре в стаята. Малки части от нея останаха по изкривената каса на вратата...
Стоях като втрещен и наблюдавах тази нечува, невероятна гледка. Това не беше възможно. Това не беше възможно... Това не можеше да бъде човек. Такава огромна сила нямаше никъде. Не можех да помръдна. Не можех да извикам дори. Всичките ми мускули отказваха да работят... Бях обречен. Опитах се да избягам, но не можех... Мрачен силует се приближи към мен.
- Ти! - извиках уплашено аз, познал убиеца от преди няколко часа. Не може да си ти.
- Аз...съм.- отвърна ми бавно той, като също толкова бавно започна да се доближава към мен. Аз щях да бъда поредната му жертва, ако не успеех да направя нещо. Ако не му се противопоставех по всеки възможен начин.
- Кой си ти? Какво си ттт...ти?- запелтечих все повече и повече уплашен.
- Кой съм аз? Още ли не си се сетил. Толкова пъти си чел за мен. Толкова пъти си си представял... мен. Кой съм аз? Аз съм господаря! Аз съм върховното ЗЛО. Аз съм безсмъртното ЗЛО! По зло същество от мен няма. По-силно същество от мен не съществува на земята...
- Но защо аз? Защо...?
- Защото знаеш твърде много. Защото си достоен да умреш от ръката ми смъртно нищожество. За това... Но преди това ще ме видиш. Ще ме видиш в цялото ми великолепие и могъщество. След това ще умреш.
- Стой надалече от мен...
Върховното ЗЛО се приближаваше до мен и вече беше само на крачка от скованото ми тяло, когато се спря. Беше облечено в дълго, покриващо цялото му тяло черно расо. Имаше и качулка на главата. Няколко секунди застина в същото това положение, след което се наведе така, че да бъде само на около 20-тина сантиметра от лицето ми. Едната от ръцете му се доближи до лицето ми, след което се спря така че да успея да я огледам добре. Беше кокалеста, нямаше нищо общо с човешката. Имаше огромни нокти по нея, които силуета раздвижваше от време на време. Няколко секунди по-късно, страхът ме беше обзел изцяло. Цялото ми тяло се тресеше. Смъртният страх изцеждаше всяка капка жизненост от тялото ми, което малко по малко започна да се предава...
Сянката се наведе още повече към мен, след което изведнъж отхвърли качулката си назад, така че да мога да видя лицето и. Писъците ми отекнаха в цялата стая... Отекнаха в целия квартал... Отекнаха в целия град...


Публикувано от BlackCat на 04.10.2006 @ 14:54:08 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Riven

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 00:58:11 часа

добави твой текст
"Петък 13-ти - Епизод 1" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.