автор: fustu4ko

Бели лалета в ръцете
в тая сива есен-
не от тоя свят
сякаш донесени,
не за него красиви.

Сиви коси разпилени
стъпки не чувам-
боса е !
Защо ли броди
из гробището
в делничен ден
не на празник.

Нищо не казват
очите и,
нищо не искат
не вярват.
Не се прощава
с никого-
на себе си
помен прави.

А иначе отдавна
си е отишла!