Аз съм солта
на живота ти,
но...Господи,
колко много ти горча!
Мислиш ме
за проклето чудовище...
Добре, де,
признавам си -
и аз...греша.
Но едва ли съзнаваш
как лудо съм влюбена
във всяка твоя клетка,
изпълнена с мен.
Като пелена
от ефирна нежност
обвивам те,
затварям устните ти
с грешни устни,
валя ти във слънчев ден.
И ми се иска,
като мъничко бисерче
в дълбините
на мидената ми душа
да те затворя.
Страстно и нежно
в себе си да те крия...
От тук, та чак
до края на света.
Аз съм солта
на живота ти...
Прости ми,
че толкова много
ти горча!