автор: amebcho

Чакам то като всеки ден да дойде и да ме яхне.
Да измъркам под яките му ръце и да тръгнем по пътя на удоволствието. Да изминем стотици километри по него. Този път разбира се е лош като повечето наши пътища и затова ние се раздрънкваме докато летим с безумна скорост, неспазвайки табелките с ограничения. Искаме да стигнем до края на всички пътища...
А той обича да пътува само с мен." Другите" , често казва той, докато аз треперя от удоволствие в ръцете му ,"не са ми интересни, не ме привличат. Ти си моята к...ка и аз обичам да те яздя."
Искам той да седне в скута ми, да ме разтрие, да ме помоли за нещо, да запали пламъка в мен, а ако не може да бръкне до дъното на сърцето ми и оттам да ме стопли. Да го погали. Да изтрие размазания грим по лицето ми. Да извади мушича от окото ми.
Аз го чакам...
Искам да проговоря с откровението на всяка наша среща. Когато той си сваля колана и седи умислен, гледайки през мен към бъдещето.
Всеки ден той ме води до работа и ме връща в къщи после. Той е грижовен. Вижда кога нещо в мен не е наред и веднага напипва причината за лошото ми настроение. И така под неговите ръце аз оздравявам и се прераждам с чистота, която по принцип не ми е присъща. За една уличница не е възможно да остане чиста. Всички тези години си казват думата в крайна сметка, колкото и да се пазиш.
Каква двойка сме само ние?
Двамата често танцуваме, докато аз му пея новите песни. А той тактува и ме гали и ми се усмихва.
Ето го ! Той идва. Приближава се с важната си походка и още отдалече вдига ръката си, с която отваря вратите към душата ми и аз издавам екстазен стон.
Той влиза под кожата ми както всеки път и Го изважда. Това е сюблимният момент на всяка наша среща. Аз с нетърпение чакам всеки път точно този момент - когато той бърка някъде дълбоко в панталоните си и Го вади за да Го вкара в мен. Когато го вкарва една тръпка преминава през мен - оргазмът на съществуването - и аз оживявам.
Без да ми Го вкара и да ме прониже с него аз не мога да живея.
Той отново го вади. О! Секунди на блаженството на този безкраен миг. Ето го и допирът. Той го вкарва и го завърта и аз изръмжавам.
Той се усмихва и ми прошепва:
-Хубавата ми количка.
И ние отново тръгваме.