автор: sradev

Тази вода е вълшебна, тя пази от жажда. Малко остана от нея в Змейовата градина.
Грижовната

И с тези думи се започнаха приключениятя на Водата от Извора Ффу. Очевидците бих помолил за забележки или допълнения.
Това е пътепис или приказка - за тези, които са се срещали с нея би могло да бъде и спомен. За тези, които не са се срещали - може да изглежда като приказка. До настоящия момент Водата от Извора Ффу е изминала повече от 10 000 километра и продължава да събира хора и събития от различни времена, градове, държави.
В този откъс Грижовната би могла да добави няколко думи за чаровете на тази вода, които е вложила в нея.

- Защо тръгваш сега? - запита Феята, ние с Розовата дарителка ще тръгнем да търсим морето с изгрева на слънцето.
- Пътя ме чака, някой търси помощ.

Малко след това той се въоръжи с вълшебната вода от извора Ффу и се покатери на летящата мравка.

През същото време блатната кикимора започна да се прокрадва към принцесата. В очите й се разпалваше блатния огън, през устата й започнаха да се провират черните зъби, лицето й започна да пребледнява и се изкриви.

Кралицата и Принцесата се доближаваха до летящата мравка, но кикимората беше вече там. Още като видя Принцесата тя започна да я подбутва нагоре и по-нагоре към високото. Беше си наумила да я бутне в пропастта, да я потроши, изяде, кръвта й да изпие. Принцесата беше падал вече от високото и дори и на ниското се стараеше да се скрие зад Кралицата от всяка една дупка. Като видя, че я тикат към най-високото и светът й потъмня, черните й очи побледняха, а пътят към дома започна да почернява.
Кралицата се опита да се пребори с кикимората, но кикимората се беше въоръжила с индулгенция и се криеше зад слепите и глухите простакеси.
Той беше на най-горното, но водата убеди Братята да го помолят да слезне най-долу, понеже нагоре си държат такъмите за пресен сън. И така водата го пренесе на ниското. Тогава водата покани принцесата на мястото, което се отвори при Братята. Изсъхнаха сълзите й, Братята я оградиха от всички страни срещу зли блатни чарове и тя заспа под крилото на летящата мравка.
Блатната кикимора се разсвирепя, от очите й избухна лигавия огън на блатото, но при Братята тя не посмя да провре дори крив пръст, защото бяха Човеци.
Водата от Извора Ффу пазеше съня на Принцесата, посади в него цветна градина, а кралицата започна да изучава езика на Братята.

И блатната кикимора избледня, избледня и с едно завъртане на водата от извора Ффу тя изчезна. А когато стигнаха морето Принцесата подари на водата една от най-очарователните си усмивки.