автор: infinity

поздрав за Е.

рухват сенките
политат в просъница стихове
неизрисувани /вечер е/
палят се мисли от звук
намерена в шумно препъване
слизам под себе си
стъпва вятър по вените ми
прескачам напук
пространствени полукръгове

на светлини
които се въздигат като следнощия
/пее утрото/
пия сок от деня си отнесен
като обич по съмнало вкусен е
като нея е толкова есенен

а сякаш сънувам как всичко достига
бездокосванията и докосвам стъклото
в което не бих се побрала разлята
в пробягалото мълчание по устните му
светът се завърта
като мен срещу себе си
и замесвам от сенките нафори

светът е от думи
думите - без реалност
а аз с тях живея

така

че и Той да им вярва