автор: Riven

Стоиш до мен, притискаш се в мен,
страхувайки се да не ме изгубиш някой ден,
но няма от какво да се страхуваш, защото ще остана вечно твой,
и ти ще бъдеш вечно в моето сърце,
където и да бъда аз,
където и да идеш ти.
И как ли мога да забравя теб?
С твоята изпепеляваща ме страст,
изпълваща с тръпки и изгаряща от вътре измореното ми тяло.
С твоята вледеняваща красота, спираща дъхът ми,
прекрасна като ледена висулка,
с мека кожа, като сняг,
с по-перфектно от снежинка тяло,
и устни като листенца от огненочервена роза.
С твоята чувствена душа,
ранима толкоз лесно като да прекършиш стъбълце на цвете,
но същевременно и толкоз силна в тежките за мен моменти.
И как ли мога да забравя,
как ме избави от забвението в което бях попаднал,
и как извади душата ми от пропастта?
За теб аз бих направил същото при нужда,
и в тежък момент ще ти подам ръка,
но искам да запомниш следното:
до теб ще бъда винаги, когато имаш нужда...