Днес денят е по-различен
По-мрачен, по-студен
Не е като вчера по-типичен
Сърдит е, влажен и уморен
Гледам през прозорец оттегчено
Следя капки дъжд с пръст по стъклото
Взирам се в пространство отдалечено
И се чудя как може да е лято?
Разярени облаци се бият в небесата
От тях се стича море от пот
А тук пред нас на земята
Морето бушува, заплашва потоп
Ледени кристали се търкалят по паважа
Със силна скорост се засилват
Някои от тях се удрят във перваза
Разбиват се на соли безследно изчезват
Стаята е топла, уютна и приветлива
Но чувствам студа от вън да ме облива
Сърцето ми обгражда и го закрива
Стена от лед издига и с коприва го покрива