автор: Dasaniq

Самота. Ни звук, ни светлина
Самота. Ни смях, ни топлина
Тишината е тъй смразяваща в мрака
Тишината е тъй убийствена и сляпа

Приятелство свещено никога не си познавал
На използвачи и лъжци все си попадал
Доверието лесно си го даваш
Но с това само себе си нараняваш

Винаги си приветлив и усложлив
Подаряваш втори шанс и прощаваш
Защо си толкова доверчив?
Така не твоя живот улесняваш

Щастието е било измама
Приятели са днес а утре ги няма
Усмивките са били фалшиви
Обещанията и те лъжливи

Чудиш се какво да правиш
У дома не искаш сам да седиш
Какво друго можеш да си кажеш?
Със сълзи в очите на леглото лежиш

Надяваш се слънцето да не изгрее
То ти носи само тъга
Надяваш се на телефона да звънне
Но се вслушваш само в отровна тишина

Живееш като сянка безлична
Загубил си надежда за света
Душата ти умира бавно
Не различаваш съня от реалноста

Мислиш ти че може би
Трябва да се промениш
Да станеш коравосърдечен и лъжлив
Да станеш гаден и фалшив

Тогава хората ще те погледнат
Ще те забележат най-накрая
Шибаното общество мизерно
Ще те признае и ще те уважава

Ще разбереш че този свят коварен
Се оправлява от тъпаци
Защото по-умните винаги отстъпват
И накрая те са най-големите глупаци