автор: Riven

На Път

Къде съм? Не виждам нищо... Момент. Ето, че виждам някаква светлинка. Но къде се намирам? Последното, което помня е как спасих приятелите си и как падна пещерата. И после нищо. Само тъмнина... И откъслечните образи на сестра ми. Но какво става? Не трябваше ли да съм умрял? Или може би съм? Къде съм? И какво става с мен???
- Започна да задаваш правилните въпроси... Безименни...
- Но кой си ти? И къде съм?
- Ооооо... По-полека. Не ме ли позна? Виждали сме се няколко пъти. Е няколко пъти беше по купони, но ти не си точно най-големия купонджия нали? Но сме се засичали. Но ти естествено не ме помниш... И к'ви са тия глупости с името? Сестра ти какво мисли по въпроса?
- Познаваш сестра ми??? Но тя е... Не! НЕ!! Не може да бъде. Не може да си ти... Но това означава, че съм в... Но... Та ти си...
- Оооо. Що не спреш с глупостите най-накрая. Писнало ми е да ме наричат с различни имена. Може би просто трябва да си сменя имиджа. Може да свърша някоя добрина за разнообразие, да освободя пет шест грешника, да си сменя жилището. А... Забравих. Това вече го направих. Е все пак коя година сме вече. А и ми омръзнаха старите мъчения, котли, огньове и тем подобни отживелици. И това дето все още ме наричат „дявола", „сатаната", и още какви ли не простотии. Вече всичко е бизнес за това ме наричай Джо. По - кратко е, а и обичам разнообразието... Е Безименни? Разбра ли, или да ти го повторя пак? Или да те наричам...
- Недей! Това име не трябва да се изрича. Не и, докато го заслужа отново.
- Браво на детето. Хе, хе, хе... Обичам силните момчета...
- Да, да много смешно, няма що... Що вместо това не ми обясниш какво става и защо съм тук?
- Ами елементарно е. Ти си в Ада. Само, че само на половина. Имаш шанс да се измъкнеш, ако оцелееш на изпитанията ми, или на прищевките ми, ако искаш да ги наречеш така...
- И защо съм тук?
- Защото се гътна бе човек. Умря. Гушна букета. Гушна прасковите. Помириса здравеца. Ритна камбаната. Да го кажа по някой друг начин?
- Не мерси няма нужда. Не съм малоумен.
- Оооо. Ама детето било обидчиво...
- Да, да... Казвай сега к'во да правя, че ми писна от теб.
- Е не толкова бързо. Не ти ли харесва гостоприемството ми? Щеше ли да ти е по - добре при старите обстоятелства? Щеше да се попечеш малко. Хе, хе... Но вече не ми е забавно така. Има много по-изтънчени методи. Що се отнася до теб. Ами ще се наслаждаваш на гостоприемството ми известно време.
- И колко точно?
- Ами... Докато ми писне от теб, или докато не се откажеш сам и не ми станеш постоянен гост. Тогава ще ти дам специално направен за теб билет за мача на звездите на Ада срещу загубеняците от ФК Ангел 00. Даже се чудя как са си избрали това име. Трябваше да го кръстят ФК Ангел WC. Ха, ха, ха, ха...     Е това е ежегоден мач. Даже ще ти уредя едно от хубавите места. Виж колко съм добър...
- Мдам. Цъфтя от щастие. Даже корени пуснах. Я казвай по-конкретно.
- Щом искаш... Както се казва „Добре дошъл в Ада". Ако оцелееш тук си тръгваш с еднопосочен билет за горе, ако не си оставаш тук, а влака за горе си отива за теб. Разбираш ли?
- Мда. Кога започвам?
- Веднага... Просто се събуди. Ха, ха... Ще има да се смея...