Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 418
ХуЛитери: 0
Всичко: 418

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИсторията на Земята - Епизод 20
раздел: Романи
автор: Riven

Божествени размисли, или просто размислите, на един човек

Не знам какво точно да правя. Не съм сигурен дали това, което правя или съм правел е добро. Какво е доброто? Какво е лошото? Винаги съм се стремил да бъда добър. Или поне да бъда златната среда. Не знам... Помня детството си. Беше трудно. Но кое детство е лесно.
Помня и трудностите, през които трябваше да премина, за да стана това, което съм в момента. Много хора съм наранил през живота си. Твърде много. И трябва да си платя за всичко, което съм направил. За всичко, което съм сторил на хората, които държа, които обичам, за които съм готов да направя всичко. А чувствам, че нещата се изплъзват от ръцете ми. Чувствам, че нещо с мен не е така както трябва да бъде. Чувствам, че се променям. Към по - лошо мисля. И заедно със света около мен. Живеем в труден свят. Тежък свят... Жесток свят. И за да оцелеем трябва да се взимат трудни решения, тежки, дори жестоки... И трябва да се правят жертви. Някои, от които твърде тежки, твърде големи. А понякога твърде лесни на пръв поглед, но с такива последствия, които... Опитвам се да бъда добър. Опитвам се по дяволите. Или мисля не трябваше да изричам тези думи. Дявол, Бог, ад, рай. Все места или същества, които се надяваме да има, да съществуват или не. Не знам. Твърде много болка около мен, твърде много болка за хората около мен. Някои от тях успях да спася. Други не. И болката за всеки загубен човек ме изпълва с омраза, която от своя страна изливам на хората около мен. Дадох всичко, на което бях способен в момента. Дадох душата си, раздадох се или поне се опитах. Помагах, когато можех... Даже и на тези, които не ме ценяха и които мразех или поне не харесвах. Опитвах се. С всичко, което правех да изкупя грешките, които волно или неволно бях направил през мизерното си съществувание. Някои грешки, бих повторил, потретил, ако е необходимо. Нищо, че знам, че не е правилно. Други грешки никога няма да повторя. Трети? Не знам... Направил съм толкова много грешки. През годините виждах как светът около мен се покварява. Виждах как всички стават по-зли, по-затворени. Виждах деградацията. Виждах упадъка. А безкрайната самота, в която доброволно или не, вече не съм сигурен, попаднах изцеждаше всичката добрина, на която бях способен и изпълваше сърцето ми с омраза, болка и страдание. Но въпреки всичко добрата част в мен се запази и надделя над лошата ми и мрачна страна. И ден след ден, час след час, всяка секунда дори воювам с всички сили, за една окончателна победа. И тогава само едната страна, победната страна ще стои на краката си. Другата страна ще бъде заточена, ще бъде прокудена, ще подвие опашката си и с писъци и развяваща бялото знаме символизиращо падението ще се отправи там, от където е дошла. А другата страна, победителката ще застане победоносно над руините, които сама е създала и бавно ще започне да сътворява наново, ще започне да съгражда по свой образ и подобие, това, което до скоро е разрошила. Но тогава борбата няма да я има. Няма да ги има двете страни на една монета. Ще има само една страна. Само ези или само тура. Зарчето ще съдържа само едно единствено число. И тогава няма да имам право на избор. Ще постъпвам само добре, или само лошо. И така ще бъде с всеки и всичко. Просто няма да имам избор... А така и не съм сигурен кой точно искам да победи. Дали да бъде добрата ми страна, или да бъде лошата такава. От една страна винаги съм искал да помагам, от друга страна ми е писнало всичко живо да се възползва от добрината ми и след това да ме захвърля като непотребен парцал, който си използвал и след това се освобождаваш от него. Писнало ми е да се раздавам винаги почти за всичко, по някога повече друг път по - малко, в зависимост от настроението. Но винаги, когато ножа опре до кокала аз сядах и свършвах това, което трябваше да свърша. Писна ми също от някои хора, които само вървят по течението и чакат да видят какво ще стане. Писна ми от без инициативните хора, които не правят нищо. Толкова хора, а често аз, човека, който не обича да действа прибързано, обича да премисля по няколко пъти, се налага да действам и да свърша работата на останалите. И все някой трябва да я свърши да му се не види. Все някой. Така или иначе се опитвам да правя това, което мисля, че е правилно в момента. Е често правя и неща, които не мисля, че са правилни, но просто все някой трябва да ги направи. Кажете му съдба. Но чувствам, след години, които съм изживял, че малко по - малко започвам да се предавам. Че малко по - малко тъмната ми страна надделява. Гневът е изпълнил сърцето ми, а последните капчици добрина и любов към хората, които обичам малко по - малко започнаха да изчезват. Не знам до кога ще издържа. Времето е малко, много малко и никога не е достатъчно, а и хората, които бяха около мен не ми помагат кой знае колко много, поне не така както ми се иска. Трябват ми нови хора, нови идеи, нещо ново, което да ме накара да се променя в посоката, която за мен е правилна. Надявам се. Надявам се да не е твърде късно за мен самия. Надявам се и името, което забравих, което се принудих да оставя, да мога най - накрая да си върна, без да се срамувам. Без...

- Внимавай братко. Не е лесно това, към което си се устремил. На мен ми костваше много. А на теб може да ти коства душата. Знай, че ще бъда с теб мислено, с душата и сърцето си. Но не мога да дойда с теб там, където ще отидеш сега. Но ако преминеш успешно. Ще те чакам. И тогава отново ще бъдем заедно, а ти ще си заслужил името си и правото да бъдеш отново сред нас. Върви братко и успех... Успех в Ада...
- ally... Ще се върна... Обещавам...
Така започна последното пътуване на Безименния. Пътуване, от което изходът е само един и искрено се надявам да се завърне от него. Дано да успееш братко мой. Заради теб самия, заради твоите приятели, които се нуждаят от теб и заради всички нас, които се нуждаем, за да съградим на ново света, такъв, какъвто трябваше да бъде и какъвто рано или късно отново ще стане...


Публикувано от BlackCat на 02.10.2006 @ 19:33:46 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Riven

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 02:19:32 часа

добави твой текст
"Историята на Земята - Епизод 20" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.