автор: gadina_

Ха-лей-хоп, слабост моя,
недоносено чувство,
прозаично вълшебство
и откраднат момент,
да потръпваш
отдавна е станало късно.
Ха-лей-хоп! Превърни се
в избелял сантимент!
Ха-лей-хоп и... заспивай,
че и аз се нуждая
от един освежаващ
и безОБРАЗЕН сън
(иска ми се да кажа,
че все ми е тая,
но те чувствам -
забит, във петата ми трън)
Ха-лей-хоп,обич моя!
Знам, че пак ще те срещна.
Постарай се тогава
да си по-споделена.
Ха-лей-хоп! Ха-лей-хоп!-
шушне вятър отсреща,
но приспала онази
днес не ми е студено.