Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 409
ХуЛитери: 0
Всичко: 409

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИсторията на Земята - Епизод 18
раздел: Романи
автор: Riven

Приключенията продължават

- Приятели. - каза тревожно Zelux. - Някой от вас знае ли пътя към краля на джуджетата?
Всички се заоглеждаха търсейки някой, който да може да отговори на този въпрос.
- Аз знам!
Всички погледи се отправиха по посока на гласа. Беше Немезида...
- Сега се сетих. Помня, че още когато бях малка баща ми великият господар ме взимаше със себе си в някои от своите странствания. Помня, че веднъж отидохме и при краля на джуджета, по някаква много тайнствена работа... Мисля, за която така и не можах да разбера. Много пъти съм питала баща си за това, но той никога не ми отговаряше, като ми казваше че съм твърде млада, и че ще разбера, когато порасна. Само да мога да си спомня пътя... Ъъъъ... Мммм... ДА!!! Сетих се! Следвайте ми. Входа на царството му е само на няколко часа път от тук пеша.
Немезида бързо си проправяше път през гората, в която бяха попаднали на скоро. Тя се носеше грациозно и сякаш не ходеше а летеше или по-точно се "плъзгаше" по земята. Грациозното и тяло се справяше с изключителна ловкост с все по-гъстите клони на дърветата, за разлика от другите и приятели, които често бяха шибвани било от клон, било от храст. Вече беше започнало да се свечерява, а те все още не бяха стигнали до входа на кралството. Немезида продължаваше да върви все по-навътре и по-навътре в тъмните и тайнствени дебри на гората. Докато тя вървеше небето постоянно се променяше. От красивия синкав цвят се беше променило през красивите червеникаво-оранжеви цветове на залеза до тъмно син цвят предвещаващ скорошното му потъмняване до нощно небе. Точно, когато небето беше почерняло и нощната тъма ги обгърна, Немезида най-накрая се обърна към другарите си. Обясни им със знаци да я следват възможно най-тихо, след което им посочи нещо като вход точно пред тях. Този вход до колкото можеха да видят в пълната тъмнина беше издълбан в едно огромно и старо дърво. Те бързо се шмугнаха вътре, като много внимаваха да не вдигат шум, както ги беше посъветвала Немезида. Тя забави крачка и започна да брои тихо:
- Едно, две, три, ... , тридесет и седем. Тук е! Сега много бавно направете по една крачка в дясно и по две крачки направо. Така. Сега да отброя седем стъпки направо. Две в ляво и три направо. Така. Сега направете по една крачка назад, след това по една в ляво, две по диагонал на дясно и една последна на право. Готово! Сега можем да продължим спокойно.
- Брех ма'а му стара. Как го запомни всичко това момиче?
- Ами не искам да умра GameMan. - отговори му с насмешка Немезида. - Да вървим.
- Хи, хи, хи... Пак го затапиха. - захили се тихо Zelux.
Те продължиха по дългия и тъмен тунел, като скоро след това започнаха да се чуват някакви странни звуци. Постепенно те започнаха да се усилват и не след дълго бяха започнали да приличат на грохот на водопад.
- Да му се не види. Сега да няма да плуваме. Да бяхте ме предупредили да си взема екипа. И джапанки също нямам...
- На теб не ти трябват GameMan. - каза му с насмешка Zelux. - Те твоите крака са като плавници.
- Що не ходиш да се гръмнеш. Какво да направя, че съм расъл доста на времето.
- Поливали са те често. - включи се и Немезида.
- Сега и ти ли почваш. - нацупи се GameMan.
- Оооооооо. Не се обиждай сладък. Аз така си говоря от време на време. Жени знаеш...
- Да де да. То на теб кой ли може да ти се сърди дълго.
- Определено някои хора са способни на това! - чу се плътен глас идващ право срещу тях.
- Хей! Кой си ти? Казвай или ще ти счупя главата. - извика GameMan.
- Не недей. - спря го Немезида. - Този глас ми е познат от някъде.
- Точно така кралице. Но от къде ли? А?
- Точно така! Сетих се! Ти си JohnnyRiko!
- Браво! Получаваш червена точка бонус. - каза и иронично той. - Как си кралице?
- Добре съм JohnnyRiko. А ти все още ли си същият?
- Почти. Но...
- Не искаме да прекъсваме лафчето ви, но нямаме време да пийнем по кафенце. За това бихте ли спрели да си гукате поне за сега? - възмути се Zelux.
- Прав е. - добави X-Maniak. - Трябва да вървим.
- Добре, нека да вървим, но какво правиш тук JohnnyRiko? Последно се видяхме доста отдавна.
- Ами всъщност търсех вас. Чух няколко слуха.
- Слухове ли. - изненада се KILLER. - Какви слухове.
- Всъщност срещнах вашият познайник Icewarrior.
- Icewarrior ли? Как е той? - попита X-Maniak.
- Разказа ми на кратко за премеждията ви. Не беше много добре, когато го видях за последно. Каза да ви предам, че след като възстанови силите си ще се видите отново. Каза и че скоро ще се нуждаете от помощта му.
- Радваме се, че е добре. Но не каза за какво ти трябваме.
- Ами искам да ви предложа помощта си, за да намерите медальона, но в замяна искам нещо от вас.
- Защо ли се учудвам. То кога някой ни е помагал доброволно. - започна да недоволства GameMan.
- И защо да ни трябваш? - заинтересува се Zelux.
- Защото знам някои неща за краля на джуджетата, които вие не знаете. И някои други неща, които в момента не искам да споменавам.
- Добре, добре. Какво искаш в края на краищата стари познайнико? - каза Немезида.
- Бях забравил специфичното ти чувство за хумор. Но да мина на въпроса ви. Искам да дойда с вас в реалния свят. Това искам.
- Уау. - възкликна Zelux. - И защо го искаш?
- Предпочитам да запазя причините за себе си. Съгласни ли сте или не?
- Аз съм съгласна. Вие какво мислите?
- Става. - каза Zelux. - Но ще те наблюдавам.
Другите само кимнаха в знак на съгласие на предложението на JohnnyRiko.
- Тогава да вървим. Нямаме време за губене. - като каза това Немезида отново се забърза навътре в пещерата или в каквото там се намираха. Не след дълго пред тях се изправи величествена гледка. Повечето от тях очакваха да видят най-обикновен водопад, който ще трябва да преплуват, но не се оказа така. На първо място водопадът не беше обикновен. Водата му не се стичаше никъде. Или по-точно свършваше до едно място и след това изчезваше в... В нищото. Освен това постоянно менеше цветовете си - точно като цветовете от дъга. Беше ту жълт, ту син, или пък зелен, червен и още много цветове. Другото странно нещо беше че пътят свършваше при този водопад и нямаше никакъв друг изход, поне видимо. Не можеше да преминат през пропастта по обясними причини - нямаха нито въже, нито пособия за катерене, нито магьосник да ги преведе. А и пропастта си беше направо... УАУ... Тя беше страшно дълбока. Даже по-скоро си беше бездна. Да! Това беше една бездънна бездна... X-Maniak се замисли. Беше чел някъде за такава подобна бездна. Но каква беше тя? И как можеше да се преодолее? Не можеше да си спомни... Но чакай. Ами да!!! Не можеше да греши. Тя трябваше да бъде. Това беше прочутата "Бездна на АДА". Беше чел за нея в някоя от книгите във великата библиотека на пазителите. Нямаше много страници изписани за нея. Повечето от тях се бяха загубили през годините. Но си спомни, че великият му учител му беше разказвал, че неговият велик учител му е разказвал, че преди много векове, когато още хората не са били толкова много, преди още да започнат да се развиват в света са живеели мирно няколко нации, ако можем така да ги наречем. Това били елфите - велик и безсмъртен народ, който дълги години обитавал земята преди да реши да се оттегли в мястото, от което няма връщане - в далечните си и спокойни земи на предците си.
Живеели още и джуджетата - тайнствен народ, алчен за скъпоценни камъни и богатства. Винаги готови на всичко, за да забогатеят още повече, но народ на смелчаци. Народ който винаги се събирал при нужда, за да се защитава от нашествия. Но за съжаление и те постепенно решили да напуснат земята. През многото си години живот те копали все по - надолу и по - надолу в земята и накрая достигнали до такива места, в които всеки смъртен би намерил смъртта си. Много джуджета били избити тогава - от силите на мрака. За това кралят на джуджетата се решил на една последна и крайна мярка - да пресели целият си народ на друго по-хубаво и спокойно място. Където няма да бъдат избивани постоянно. И те се преселили тук - в този свят. Как са успели да го направят никой не знае, а и никой не помни. Единственото, което се знае по въпроса е, че това било постигнато от техните велики магьосници, които заради това си дело просто изчезнали в небитието. А народът на джуджетата останал без магически сили. Единствено на всеки 1000 години се ражда по един велик магьосник, който трябва да защитава народа си от беди. Но това време било прекалено много за джуджетата, които за разлика от елфите не били надарени с безсмъртие, а само с продължителен живот, по-голям от човешкия, но с колко точно никой не знае.
По същото това време живеели още народа на тролите, за които не се знаело много освен, че са били народ от разбойници и убийци. Те били огромни триметрови или още по-големи гиганти надарени с огромна сила и още по-огромна глупост. Повечето записки за тях са се изгубили през годините, а сега никой не знае къде точно са отишли, дали не са изчезнали или дали нещо не се е случило с тях.
Последната нация, за която се сещаше, от това време беше народът на гномите. За тях също имаше малко информация. Знаеше се, че са били също дълголетен народ, но не и безсмъртен (поне така се смяташе). Знаеше се, че са народ с малко магически способности. Знаеше се още, че са били много лукави и хитри, че са обичали богатствата и измамите. Също така беше чел някъде, че са били сравнително дребни на ръст, но много пъргави и много добри бойци...
Изведнъж се сети, че беше чел нещо и за вампирите и върколаците, но тогава великият му учител му беше взел книгите и му беше казал, че за тях ще може да чете, когато е готов на това. Странно беше го попитал защо не е готов, а учителя му беше отговорил, че някои неща трябва да останат скрити от света, докато света не бъде готов, за да ги научи... От тогава до сега, вече толкова години, а той все още не можеше да разбере какво е имал в предвид учителя му... А и...
- Ей, човек спиш ли? - извика някакъв глас до него. - Стоиш там вече повече от десет минути.
X-Maniak се сепна. Беше се улисал в историята. Той се обърна към Немезида и я запита:
- Това не е ли прочутата "Бездна на АДА"?
- Да! Така е. Това е тя. Но от къде знаеш това? Малцина хора са чували за нея?
- Ами да кажем, че съм чел доста преди време. Но имаме по-важна работа. Не мога да си спомня как се преминаваше през нея.
- Сега ще видите как. Отдръпнете се!
Всички се отдръпнаха на няколко метра, като само Немезида остана почти до ръба на пропастта. Точно щеше да каже нещо, когато някаква тайнствена сянка се появи зад тях. Улисани да я гледат, никой не беше забелязал, че е близо до тях. Изведнъж тази сянка се засили и скочи да атакува Немезида. С периферията си обаче KILLER я забеляза и също с неподозирана дори и за самият него скорост се спусна да преследва сянката. Секунда след това той видя, че сянката не е кой да е, а самият цар Мирад 3-ти. Явно беше, че беше полудял и искаше да се самоубие. Но със себе си искаше да вземе и някой - искаше Немезида. KILLER още по-силно се напрегна, за да го догони и точно няколко сантиметра преди да достигне Немезида и да я избута в бездната успя да скочи върху гърба на Мирад 3-ти. Двамата започнаха да се търкалят един върху друг, но поради инерцията им и поради това, че бяха на малко разстояние от бездната и двата паднаха в нея. Всички чуха предсмъртните писъци на Мирад 3-ти, който беше осъзнал огромната си грешка. Немезида бързо се обърна и се наведе, за да погледне в бездната. KILLER все пак беше успял да се хване на една леко издадена скала малко под нея. Тя бързо му подаде ръка, за да се хване.
- Момчета! - извика тя. - Помогнете ми да го извадя.
- Идем. - извикаха в един глас и се затекоха да помагат.
- Хайде не ме оставяй приятелю. Присегни се и хвани ръката ми. Знам, че можеш.
- Не мога кралице. - задъхано й отговори KILLER. - Не мога. Явно... Че... Приклю... Ченията... Ми завършват тук. Знам... поне... Че мисията ми е изпълнена. И че успях да отмъстя...
Изведнъж гласът му стана изключително силен и плътен:
- Не ме забравяйте! Успех приятели! - след като каза това KILLER се пусна от скалата. Докато падаше надолу той и помаха за последно, след което се изгуби в тъмнината на бездната.
- НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ...! - извика безпомощно Немезида, след което се затвори очи и зарида...
- Закъсняхме момчета. - каза тъжно ТheUnknownOne. - И загубихме още един приятел. А аз загубих още един човек, на който дължа живота си.
X-Maniak се доближи бавно до Немезида, падна на колене до нея и я прегърна. Тя зарови дългите си черни коси в тялото му и продължи да плаче.
- Не се притеснявай. Той ще бъде на по-хубаво място от това. Там ще бъде по-добре. А и успя да отмъсти за любимата си. Той е живял храбро и умря храбро. Никой от нас няма да забрави какво е направил за нас. Всеки от нас ще го пази в сърцето си.
- Толкова загубени човешки животи... - каза тъжно ТheUnknownOne. - И за какво? За един предмет. Дано да си е заслужавало всичко това. Почивай в мир приятелю...
След като Немезида най-накрая успя да се съвземе от поредната тежка загуба тя се обърна към приятелите си и има каза:
- Ще нощуваме тук. Запалете огън. Ще ви помоля и да почетем загиналите ни приятели с мълчание тази вечер. Ще говорим утре.
Всички кимнаха в знак на съгласие, а Немезида отиде малко по-настрани от тях, седна с кръстосани крака и застина...


Публикувано от BlackCat на 02.10.2006 @ 06:53:11 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Riven

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 07:42:43 часа

добави твой текст
"Историята на Земята - Епизод 18" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.