автор: Riven

Почивай в мир...

Междувременно в приказния свят:

Безименния, въпреки все по-нарастващата си сила беше започнал да изнемогва пред тежестта на тавана.
Не можеше да измъкне всичките си приятели и едновременно да поддържа магическия щит над главите им, който ги предпазваше от това да бъдат премазани от тежестта на тавана на пещерата. Не мисли много време. Трябваше да направи нещо. Нещо отчаяно и лудо, но необходимо. Замисли се за всичките си хубави и лоши моменти, замисли се за всичко, което беше преживял. Разбра горчивата истина - беше се оказал прав. Наистина! Това, за което беше мислил още в самото начало на мисията се беше оказало вярно. Не беше успял да го предотврати и сега трябваше да си понесе последствията. Изведнъж се сепна. Силите му намаляваха а той все още не беше направил нищо. Приятелите му продължаваха да лежат в безсъзнание. С последни сили той се опита да разбуди ТheUnknownOne. Той имаше и скрити магически заложби и можеше да му помогне. За съжаление обаче той беше прекалено далеч от него и не успя да го събуди. Огледа се около себе си. Най-близко беше X-Maniak. С огромни усилия Безименният достигна мислено до него, след което до X-Maniak се появиха две човешки ръце, които бързо започнаха да го зашлевяват, докато най-накрая не успяха - X-Maniak се размърда.
- Аааааааааааа. Главата ми... Какво става по дяволите??? - каза той полусънено и се заоглежда около себе си... Спомените му бързо се върнаха, след като видя все по изтощеният Безименен.
- Добре ли си човече? Кажи какво да направя?
Безименният не му отговори гласно, а сякаш "влезе" вътре в мозъка му.
- Нямаме време за губене. Силата ми е на изчерпване. Събуди другите и бягайте навън. Изхода е зад гърба ми... По... Бързо...
X-Maniak бързо стана, взе падналият до себе си меч и се отправи към Немезида.
- Ей, красавице! Събуди се!!! - каза и той, като малко след това тя се размърда. Нямаше и нищо.
След като я събуди, двамата бързо се заеха да разбуждат и другите. Най-големи проблеми имаха с GameMan:
- Ей, спяща краставичке! Събуди се... Айде мойто момиче, знам, че го желаеш, you can do it! - каза му хилейки се Zelux.
- Аааа. Къде съм??? - попита той и се заоглежда с "тъп" поглед.
- Къде ли? - ядоса се Zelux. - В пещерата сме бе идиот!!! Да умреш ли искаш???
- ДОСТАТЪЧНО!!! - прозвуча в мозъците им. - Не се правете на идиоти, а изчезвайте от тук. Не виждате ли, че почти съм привършил силите си? Изхода е зад мен. БЪРЗО!!!... Бър... Зо...
Те набързо прекратиха безсмислените си противоречия и се затичаха към изхода зад Безименния. Първа излезе Немезида, после Zelux, GameMan и KILLER. Последен остана X-Maniak, който точно преди да излезе се спря и попита Безименния:
- Ами ти? Какво ще стане с теб?
- Съжалявам приятелю. - усмихна му се горчиво Безименния. - Нямам толкова сила, че да измъкна и мен самият. Ще остана тук. Това беше последното ми приключение. Радвам се, че ви познавах...
- Но... Но... Не може да няма нещо, което да направим, за да те измъкнем? Дръж се... Ще...
- Недей! - каза му властно той. - Не можете да направите нищо. По-добре излизай. Почти свършиха силите ми. Кажи на всички, че се радвам, че съм прекарал последните си мигове с герои, като тях. Кажи им още, че вярвам, че ще успеят да се завърнат в реалния свят живи и здрави, изпълнели успешно мисията си...
- Довиждане приятелю... Радвам се, че бях твой приятел.
След, като каза това X-Maniak погледна за последен път приятеля си, след което бързо се обърна и се затича към изхода. Няколко секунди, след като излезе пещерата се срути зад гърба му. X-Maniak се обърна и коленичи до затрупаният изход на пещерата. Той затвори очите си...
- Какво прави той? - запитаха се другите.
- Оставете го на спокойствие. - каза им Немезида. - Той ще ни каже, когато трябва да знаем това.
X-Maniak извади бавно меча си. Той започна да шепне нещо наподобяващо молитва на някакъв непознат за всички останали език:

"Акен отецнълс ад итевс ончев од иннемизеб. Акан икчисв евогоб ет тязап то инилз. Онад ад щедъб вилтсащ мат отедък ес шариман в атнемом. Йавичоп в рим иннемизеб. Йавичоп в рим иннемизеб... ".

След, като изрече молитвата си X-Maniak стана, обърна се към приятелите си и им каза с тъжно изражение:
- Безименния не успя да се спаси. Той се пожертва за нас! В името на каузата ни. Нека да почива в мир горе на небето.
Немезида коленичи обърна се към небето и каза:
- Почивай в мир спасителю. Ще те помня винаги...
Zelux коленичи до нея и допълни:
- Ще помним добрините ти към нас вечно. Бъди свободен...
KILLER допълни:
- Ще отмъстим и за теб! Ще отмъстим...
След, което коленичи до тях. GameMan извади меча си, след което отиде до затрупаният вход. Замахна няколко десетки пъти с него и не след дълго точно до входа се появи надписа:

"ТУК ПОЧИВА БЕЗИМЕННИЯ - ВЕЧЕН НАШ ПРИЯТЕЛ И СЪБРАТ! БЪДИ СПОКОЕН В СЪНЯ СИ БЕЗИМЕННИ!"

Последен остана ТheUnknownOne, който незабелязано от всички беше взел жезъла на Безименния. Той отиде до надписа на GameMan, изрече няколко непознати думи, след което каза високо:
- Нека този жезъл, символизиращ дружбата ни с Безименния винаги да стои тук, на това място, и да посочва мястото на кончината му. И нека този жезъл да се запази толкова здрав и могъщ, колкото беше и приятеля ни, за вечни времена. НЕКА ЖЕЗЪЛА ДА ОСТАНЕ НА ТОВА МЯСТО ЗАВИНАГИ!!!
Като каза това ТheUnknownOne замахна с все сила към скалата. Той я прободе с такава лекота сякаш беше направена от кал. Светлината от жезъла временно ги ослепи. Чу се силен глас:
- ТОЗИ ЖЕЗЪЛ Е НА ВЕЛИК ГЕРОЙ И ЩЕ ОСТАНЕ ТУК НА ТОВА МЯСТО, ДОКАТО СВЕТЪТ НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ НЕГО. ТОВА МЯСТО ЩЕ БЪДЕ СВЕЩЕНО!!! ТАКА КАЗАХ И ТАКА ЩЕ БЪДЕ!!! А СЕГА ВЪРВЕТЕ! ПРИЯТЕЛЯТ ВИ ЩЕ БЪДЕ ДОБРЕ ГОРЕ ПРИ НАС!!! И НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ НЯКОЙ ДЕН ПАК ЩЕ ГО ВИДИТЕ... ВЪРВЕТЕ!!!
След, като каза това тайнственият глас изчезна, изчезна и ярката светлина. Единствено жезълът беше останал здраво и непоклатимо забит в твърдата скала. От него излизаха струйки синкаво-бяла светлина, които осветяваха всичко около него. След още един последен поглед на затрупания вход на пещерата и забития жезъл на Безименния шестимата приятели се отправиха бързо към следващото си препятствие...