Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 414
ХуЛитери: 0
Всичко: 414

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИсторията на Земята - Епизод 16
раздел: Романи
автор: Riven

Виртуалната игра - И сам войнът е войн, но не за дълго...

Междувременно в реалния свят:

Вече беше изминала седмицата на Deadly_Man, през която той естествено не прави нищо друго освен да пие висейки в най-добрите барове и да ходи по жени.
Единствената полезна работа, която свърши беше, че с част от парите си купи една, две хубави "пуцалки". Първата беше "Лазерен пистолет ТН 900" с топлинно насочване и възможност за няколко режима на работа. Второто оръжие беше тежка пушка от малко по-стар, но по-класически тип - "автоматична спаска" C 2000 с патрони 30-ти калибър и четворна цев. Впрочем Deadly_Man имаше и още една придобивка - колан за временна невидимост, който беше "приватизирал" от предишния му собственик, на който вече нямаше да бъде от полза (нямаше кръст, на който да сложи колана). Преди около час беше минал през своите работодатели за останалите пари и сега се беше запътил към "своя човек", както обичаше да го нарича, Dark-Agent, от който смяташе да наеме малко работна ръка за предстоящата си мисия. Беше чувал много слухове за Dark-Agent, за много, от които нямаше никаква идея дали са верни за това беше приготвил оръжията си, в случай че станеше нещо...
Deadly_Man спря на няколко преки от мястото, където щеше да посети скоро. Сложи колана си за невидимост и взе лазерният си пистолет, след това изхвърли фаса на цигарата си през прозореца и слезе от колата. След няколко секунди вече беше се добрал до багажника на превозното си средство. Рови се вътре около минута, две, след което извади от вътре няколко пластични експлозива заедно с детонатор - те бяха осигуровката му, че ще излезе спокоен от наемническата бърлога. След, като ги прибра в джобовете на дългия си почти до земята черен шлифер, Deadly_Man се запъти към мястото на срещата. Преди да влезе обаче заложи няколко експлозиви на най-критичните места на бърлогата, след което влезе вътре. Беше посрещнат от четири горили, които охраняваха входа. Бяха облечени в тъмно - черни костюми по старата мода, като в ръцете си стискаха огромни картечници с най-малко 60-ти калибър. Самите горили бяха към 3 метра, като явно бяха мутирали до тези страховити размери. Deadly_Man ги огледа пренебрежително типично в свой стил, след което много бавно бръкна в малък вътрешен джоб и извади от него леко намачкан пакет с цигари. Извади една от тях, след което им каза:
- Абе момчета да ви се намира огънче, че направо умирам без цигарка. Не съм пушил цели 5 минути.
- Не! - отговори му едната "горила". - По каква работа си тук? Знаеш, че шефа още те търси заради последния път...
- Ееееее... Споко бе момчета. - каза им Deadly_Man, като междувременно тършуваше по джобовете си за запалка. - Последният път всичко стана случайно. Това ми беше единственият фал до сега. Кажете на... Шефа си, че ъъъъ... Този път ще има доста пари за него, ако ми помогне в една работа.
- Дано наистина да е нещо важно. - прекъсна разговорът им един силен и властен глас зад гърба му.
Deadly_Man се обърна и видя, че срещу него стоеше Dark-Agent.
- Оооооооооооооо darky!!! Как е брато???
- Не съм ти darky. Какво искаш от мен, много добре знаеш, че си на един косъм разстояние от това да те убия...
- Еее... По-спокойно де!!! Нека да поговорим някъде... Насаме.
- Нека влезем вътре в кабинета ми. Там ще видим, какво да правя с теб...
Няколко минути по-късно, но вече в кабинета на Dark-Agent:
- Е??? Какво искаш?
- Спокойно darky... - отвърна му най - нагло Deadly_Man. Проблемът е следният. Чувал ли си за отцепниците?
- Да разбира се... И?
- Наеха ме да взривя едно място, но имам нужда от твоите хора за това. Да кажем, че това е най-охраняваното място в момента - ООН.
- ИСКАШ ДА ВЗРИВИШ ООН??? ТИ ЛУД ЛИ СИ?!?!?!? Абе ти... Ттти... Лллуд ли ссии?
- Да... Да... Мрън... Мрън... Бла... Бла... Бла... Стига говори глупости, а ме чуй най-накрая. Работодателите ми са Goro и XBOY, а знаеш на кой служат нали...
- Знам, знам... Значи няма какво да направя. Цената ми е 2 милиона, знаеш това.
- Знам! Ето парите ти. Колко човека ще ми дадеш?
- Щом е за каузата ще ти дам всичките си най-добри бойци, общо 30 човека.
- Малко са.
- Добре де, мога да ти дам още 10 човека - общо 40.
- Направи ги 50 и имаш сделката.
- Добре бе!!! Баси! Винаги съм на загуба. Ще ги имаш утре сутринта в 9 часа. И този път се постарай някой от тях да оцелее... Сега обаче изчезвай преди да съм те убил...
- Оки бря. Не се пали толкова. Да ти се намира огънче?
- Вън!
- Или запалка??
- ВЪН!!!
- Ами поне имаш ли нещо за палене???
- Въннннннннн бе мизерник!!! Ще ти запаля з****** на теб!
- Споко бе darky, тръгвам. Тц, тц. Никъде да няма огънче. А и толкова нерви... Нали знаеш, че не е полезно да си изнервен? На къде отива света еххх...
Като каза това Deadly_Man се запъти към изхода оставяйки почервенелият от гняв Dark-Agent на спокойствие... За сега.

Междувременно в "Тайната база на Отцепниците":

L-I-N-K тъкмо се беше събудил. Утрешното слънце вече се беше изкачило на хоризонта и огряваше цялата му стая. L-I-N-K бавно се надигна от леглото си, след което извади верният си пистолет изпод възглавницата си и го постави на леглото до себе си. Той стоеше няколко минути напълно неподвижно сякаш медитираше или нещо подобно... Изведнъж обаче L-I-N-K светкавично взе пистолета се и с едно премерено движение изстреля един патрон по посока на близкия прозорец. Секунди по-късно се чу пронизителен предсмъртен вик и някакъв човек с маска се строполи на пода. Минутка по-късно в стаята нахлуха петима пазачи...
- Момчета! Не си вършите работата! НЕ МОЖЕ ОТ ЕДИН МЕСЕЦ ВСЕКИ ДЕН ДА Е ТАКА!!! Ако имам по-малко от 2,3 опита за покушение на ден ще се учудя. За какво ви плащам... Началник елате при мен. Другите да излязат!
- Да шефе?
- Искам да утроиш охраната ми и да учетвориш охраната на базата ни. Също така искам да се убедиш ЛИЧНО, че тайният изход е изправен и не може да бъде открит нито от вътре нито от вън от никой с изключение на най-личните ми хора. Разбираш ли?
- Да шефе. Ще бъде изпълнено веднага. Свободен ли съм?
- Не още... Как вървят нещата с mirela и Zoorty?
- По последна информация нещата се развиват изключително бързо и напълно по график. И mirela и Zoorty се справят неочаквано добре. За няколко дни успяха да се срещнат с всички шефове, които им бяхте разпределили или по-точно с шефовете на базите в Сан Франциско, Колорадо, Сибир, Алпите, София, Отава и Рим. Срещата с тях е уговорена да се проведе след седмица тук при нас. Единственото, което остава на mirela и Zoorty е да се срещнат с Goro и XBOY в старият Ню Йорк. Даже мисля, че скоро ще пристигнат там.
- Отлично! Започнете подготовката за посрещането! Всички наши единици да са в пълна бойна готовност 18 часа на ден!!! Свободен си.
- Слушам шефе. Веднага започвам да изпълнявам задачите ви.
След, като каза това началникът излезе бързо през огромната и масивна врата на стаята на L-I-N-K.
- Дааа... - възкликна тихо L-I-N-K. - Планът ми се развива перфектно. Само дано някой глупак да не го провали. Или пък Zoorty. Трябва да внимавам и с него. Способен е на много неща. Не трябва да се провали планът ми. Трябва да заема полагащото ми се място на главен началник на отцепниците. При тази среща ще разбера, кой ще ме подкрепи и кой ще се опълчи срещу мен. А тези, които ми се противопоставят ще умрат - бавно и мъчително!
След няколко секунди стаята му вече кънтеше от пронизителния му смях...

Междувременно на Дяволската Планета:

diablo_2 точно се беше събудил, когато беше приветстван от познат глас:
- Здравейте господарю. Как се чувствате?
- Уффф. - изпъшка diablo_2 като междувременно се изправи на лакти. - Къде съм?
- В болницата господарю.
- Радвам се, че доживях да те вида razor_creator. За малко не бях убит. Но... КАКВО СТАВА Със ЗАЩИТАТА НИ???
- Спокойно господарю погрижих се за това. Всичките ни нападателни и защитни сили са в пълна бойна готовност. Противникът ни няма никакви шансове да ни победи, а при тяхна загуба ще можем да ги контраатакуваме и да превземем планетата им веднъж за винаги.
- Много добре. Значи всичко се развива благоприятно за нас. Скоро ще тържествуваме. На колко време от нас са армиите им?
- На 50 светлинни години. Ще бъдат в орбита около планетата ни след 3 часа. Сигурни сме в това благодарение на системите ни за ранно предупреждаване. Бяха чудесна идея.
- Добре! Извикай ме половин час преди да пристигнат в орбита около планетата ни. И веднага щом разбием наказателното им отрядче нареди на нашите войски да започнат контраатака.

По време на наказателната акция, но на планетата на другата страна:

b-boyRazoR пристъпваше вече нетърпеливо, когато благодарение на силата си долови приближаването на господаря на извънземните.
- Поздрави господарю The_Martian. Очаквах ви.
- Съжалявам, че ви оставих да ме чакате дълго време. Както знаете започнахме атака срещу дяволската планета.
- Точно за това съм тук. Трябва да ви предупредя да не атакувате планетата в този момент. Вашата армия ще бъде разгромена. Казаха ми да ви предам, че ще ви очакват. Техният господар diablo_2 сигурно вече се е завърнал на планетата си с новината за предстоящата атака.
- Благодаря ви за информацията. Трябва бързо да съобщя на командирите на войската ми да прекратят атаката, ако вече не е прекалено късно.
- Няма нужда от благодарности господарю The_Martian. Това беше мой дълг като пазител. Трябва да се стремим винаги към справедливост и мир. Сега, след като моята мисия приключи ще се отправя към следващата. Господарю The_Martian... - като каза това, той се поклони бързо и излезе от стаята...
Няколко минути по-късно, след кратък размисъл и The_Martian излезе от залата и се отправи към комуникационния център. Трябваше да побърза, а в случай че не успееше трябваше да се подготви за сигурната контраатака...


Публикувано от BlackCat на 02.10.2006 @ 06:51:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Riven

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 01:59:13 часа

добави твой текст
"Историята на Земята - Епизод 16" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.