Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: SkyHookia
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14179

Онлайн са:
Анонимни: 414
ХуЛитери: 4
Всичко: 418

Онлайн сега:
:: pastirka
:: durak
:: LeoBedrosian
:: fyon

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧадърче от сиренце
раздел: Приказки
автор: dara33

Така вървял умислен, намокрен, натъжен, и само мислел "как да направи така, че да могат да се пазят от дъжда!?".
Някога в страната на дъждовете, където все валяло и дъждът никога, ама никога не спирал, живеело едно мишленце със чипо носленце. Имало дълги мустаци и големи бели зъбки, защото обичало да си похапва сирене.Всичко жители на тази страна почти не излизали, защото дъждът не спирал, а на кой му се ходи мокър под дъжда? Мишленцето Люси имало приятели. Пеперудката Синева и калинката Точица. Те много го обичали, и дори и при най- силните дъждове намирали начин да отидат при него в малката му къщичка. Тогаво настъпвало истинско веселие. Правели си пиршество със сиренце, а после пиели медовина. Мишленцето Люси правело играчки, и децата в градат на дъждовете много го обичали,но ходели рядко при него. Дъждът така мокрел улиците, и пешеходците, че просто не можели много да се разхождат. Но въпреки това жителите намирали силици да се усмихват и не позволявали на дъжда да разваля тяхното настроение. Веднъж на вратата на мишленцето Люси се почукало. То отворило и вядало своите приятелки пеперудката Синева и калинката Точица. Поканил ги у дома си.
-Влезте и добре дошли. казало мишлето.
-Ах, този дъжд така ме намокри, че залепи крилцата ми.
каза красивата синя пеперуда.
-И мен намокри, и сега съм жива вода.
каза калинчица пъструшчица със име Точица.
-Мили, приятелки, искате ли вкусно сиренце? И топло чайче, да не се простудите? попита мишленцето Люсиен.
-Искам чай и сиренце.
Отговори синята пеперудка
-Аз, предпочитам само сиренце.
Каза калинката Точица.
И, о къкъв ужас! Щом отворил шкафа видял, че сиренцето е свършило. Мишленцето увесило носленце. Казало:
гра-Отивам под дъжда, за сирене сега, а вие тука стойте стоплете се добре.
Наметнал се с дълъг шлейф почти до земята, и отишъл под дъжда до края на да.
Така вървял умислен, намокрен, натъжен, и само мислел "как да направи така, че да могат да се пазят от дъжда!?".
Стигнал неусетно до магазина. Взел най- голямата пита от вкусно сиренце.И тръгнал то отново към дома, където го очаквали Синева и Точица. Вървял си той, а капките дъжд се стичали по главичката му. Намокрили перелинката му. Станало му студено.
И както си вървял, го осенила идея, питката със сиренце повдигнал над главица, и от дъжда се скрил завчас. Пристигнал у дома, и направил чудно чадърче от сиренце. Приятелките му казали:
-Ти направи чудо!
-Не. Дъждът направи чудо. И се засмяло мишленцето Люси.
Така измислен бил чадъра, в дъждовната срана, от малкото мишленце Люси, което имало една мечта: Да може да опази от дъжда приятелите си, и себе си, и другите жители от страната на дъждовете.
Всички научили новината и се втурнали към къщичката на мишлето Люси.
-Моля, направете ми чадърче. /молело се с тихичко гласче, бръмбърче от дъжд наплашено/
-И на мен, и на мене , моля! казвала една пчеличка.
-За чадърче чакам аз, моля има ред! възмутено мечо тропкал с крак.
-Искам моето да е феерично, някак по-красиво./ казвала пеперудката Синева/
-Мойто трябва да е малко.
Мравчо все въздишал под дъжда.
Люсиен направил хиляди чадъри, все от сиренце, и хем те пазели от дъжд, а когато гладни станели си похапваш вкусно. Брей!
Ах, този Люсиен измислил чадърчета от сиренце и жителите на града започнали да се разхождат из дъждовните улици. Настанала такава веселба, там под дъжда, че още песнички се пеят и весело играят всички там. Далече, надалече във дъждовната страна, не се страхуват вече да тичат из града. Чадърчета си имат всички, направени от Люсиен, от сиренце прекрасно, и с обич от сърце.


Публикувано от BlackCat на 18.05.2004 @ 21:31:10 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   dara33

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Записки за закономанията
автор: Bukvist
605 четения | оценка 5

показвания 26101
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Чадърче от сиренце" | Вход | 4 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Чадърче от сиренце
от libra на 18.05.2004 @ 22:25:22
(Профил | Изпрати бележка)
:)))))

и като спре дъждът чадърчето влиза в употреба за вечеря..:)


Re: Чадърче от сиренце
от dara33 на 25.06.2004 @ 22:51:03
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
Люсиен направил чадърче от сиренце.

Ние да направим торта от слово!

:)


Re: Чадърче от сиренце
от dara33 на 06.07.2004 @ 19:51:22
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
predpolagam i vie obi4ate 4adur4eta ot sirense...:)))


Re: Чадърче от сиренце
от Grafyt (le_comte@abv.bg) на 30.10.2004 @ 10:30:18
(Профил | Изпрати бележка)
На всяко нещо се намира колая. И как няма да измислиш каквото трябва, след като в детството си заспивал с приказките на Дара? :)