Пея тихо до осъмване,
надвесена над тялото ти спящо.
Търся блудкави прегръдки
в ръцете ти отпуснати и неми
за лицето ми, за любовта ми,
за тази песен самодивска.
Ще се промъкна в съня ти,
както се върви по мръкнало-
бързо и настръхнало.
На вещица ще се обърна,
тихо ще проклинам
с песен бясна,
тъмна до разсъмване.
Сърна ще видиш-
в бяг от твоите стрели
летящи.
Ще я догониш,
ще я сграбчиш вълчо,
алчно, гладно...
Миг преди да я разкъсаш
змия ще видиш-
между камъните бдяща.
Ще се превърне
в клонка от бръшлян,
ще се увие като огърлица
по врата ти,
дадена от самодива
в нощ прокобна, ясна.
Магьосница за теб
ще стана,
като луда нестинарка
въглени ще тъпча,
те ще стават бяла пяна...
Тогава - в съня си-
ти ще чуеш песента ми-
шепнеща в звук от
арфа и китара.
Толкоз бавно ще се вмъкна...
Като хетера блудна,
разюздана като вакханка,
африканска жрица ще осъмна...
Ще пея тихо в любовта ти,
а ти ще слушаш,
дебнещ в съня си...