Маските...
маските, вързани с копринени шнурове,
домина, зад които се крият милиони лица...
Неистински - зная - са хората, шутове.
Маските с трясък ще паднат сега!
Какво ще открият след това преобразяване?
Кретени или смирени и мили души?
Или от дългото, ревностно носене
всеки е претопен в своята маска? Дали?
Усмивката нечия стои поизмъчена
от дълговременен, здрав стоицизъм.
Но всъщност душата му знае добре
как са се борили в него тъга, егоизъм...
Ухилена физиономия, зъби издадени -
неистинска радост и притворен, благ нрав.
Но, ето я хищната, животинска муцуна,
готова да захапе нечий непокрит врат...
Маските падат... но само в съня ми.
Само в него се случва това.
Разбудена, пристъпила в утрото ласкаво,
разминавам се с хора, облечени в тях.
Ще се ръкуваме, ще се прегръщаме,
но никой не знае какво се крие зад всеки от нас.