автор: ombra

Карах така, вече повече от половин час в мълчание и тъмнината се редуваше
единствено със случайни светлини от насрещните фарове.Пусто беше на този път, на който тъмното беше повече отколкото светлото и като си знаех, че имаше поне още половин час път, а тя мълчеше реших, че е време. Не знам защо го реших тогава. Виждах профила на жената до мен с периферното си зрение, по скоро не я виждах, усещах я. Седеше мълчалива и гледаше някъде настрани, не бях сигурен виждаше ли нещо в тъмното, но си беше обърнала главата и гледаше през прозореца, в който нямаше какво да види. Знам, че не получи оргазъм и този път и колкото и да умееше да го имитира, (а тази умееше да имитира, владееше и умението да си свива вагината волево), аз бях имал толкова много жени, че можех да различавам оргазмите им. Тогава започнах да и разказвам и до ден днешен съжалявам за това, но вероятно разговора тръгна от там, когато реших, че по подходящо време от това няма да имам, бяхме в кола, тя мълчеше, имах половин час път и ми беше подтиснато и най вече, момичето което задминахме в началото на пътя докато беше още светло. Около тринайсет, четиринайсетгодишно момиче, свежа плът, точно преди да стане жена, точно преди женското у нея да я развали, да я направи кравата за разплод, а после раздърпаната женска, истеричната леля носеща гордо сланините си без да и пука или неестетично хърбавата, костелива, зла, проклета кучка с претенции. Помня, започнах да и разказвам с думите, че се възбуждам от тринайсетгодишни, а тя само ме погледна и тихо каза - „това не е нормално, защо.." и после пак тихо, почти шепнеше, когато повтори."защо, защо". Тогава думите изригнаха в мен, вече говорех яростно, остро, гневно, треперех целия, разказвах и, бяха ми отнели нещо на тази възраст, нещо което си беше мое, толкова ги харесвах, а ме беше страх да се приближа и да ги заговоря, дори и съученичките си не смеех, тогава бях затворено дете на което му липсват думите, а така го исках. Исках си го това време, което ми беше отнел живота, исках си го с всичките тринайсетгодишни, дишах ги с всички сетива и се възбуждах. Тя мълчеше и ме слушаше.Замълчах и аз, целия треперещ и все още под влияние на думите си. Чух я да казва само, „а аз, аз какво правя тук и защо си с мен", мисля, че и отговорих "ти си нещо различно", мисля, така и отговорих и наистина мисля, че беше различна, имаше нещо детско и инфантилно във физиономията и, когато се усмихваше, когато се усмихваше най много и личеше и вагината и беше като на малко момиче, а беше раждала. Чуках си я, като си представях, че чукам тринайсетгодишна, знам че секса с мен не и харесваше, но ме изтърпяваше. Веднъж ме попита, знам ли защо е с мен, знаех разбира се, но не и казах, щеше да я заболи. Не и липсваше секс, беше хубава жена и около нея винаги имаше мъже. Всичко друго, но не и секс. Знам защо идваше с мен, но тогава когато ме попита я съжалих и не и казах, мисля и тя разбра, знам че разбра, не беше глупава, още тогава знаех, че повече няма да я видя, беше горда жена и мразеше да я съжаляват и сега си мисля, че сигурно затова и разказах онези неща за мен. За да има мотив да си тръгне. Преди да излезе от колата ми каза, „знаеш ли мен се опитаха да ме изнасилят на петнайсет години", после допълни съвсем тихо - „мразя мъжете". Тръгна си без да се обръща. Понякога сам си се чудя, защо ми трябваше да и го разказвам, тя нямаше много претенции освен да я прегърне някой, не я бяха прегръщали от години, а как умееше да го прави онова нещо, ей богу съжалявам. На всичкото отгоре, знам, че имам достатъчно ум в главата си, никога да не посегна на малолетна. Това което и разказах си бяха само мои фантазии. Освен това знаех, че се бяха опитали да я изнасилват, когато е била почти дете. Понякога ми липсва. Само тя го умееше това, да се засили с няколко бързи крачки и със скок да се плъзне върху леглото. Правеше го като децата и се заливаше от смях. После ставаше тъжна и мълчалива. Объркана история е този живот. Някой беше объркал историите, нейната и моята. Майната му, който и да е той.