Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 368
ХуЛитери: 0
Всичко: 368

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2022 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТя е тук
раздел: Други ...
автор: Wizard

Не я изпускай...


Тя е тук. Нима не я виждаш? Значи си сляп. Преди малко надзърна изпод екрана на телефона ти, на който се изреждат безкрайните съобщения, изпратени ти от нея. В момента седи на рамото ти и диша учестено в ухото ти, припомняйки и на теб, и на себе си онази вълшебна нощ, когато правихте любов за първи път. Утре сутринта ще погали устните ти с дъха на вятъра и ще те целуне така, както досега никога не си бил целуван. Дори след 50 години тя ще бъде тук. Защото винаги е била. Дори когато си обикалял като куче от врата на врата, надявайки се да получиш някой кокал за лека нощ, тя е вървяла по петите ти, за да те предпази от мъката, болката и обидите на останалите помиярки, които знаят само да пият кръвта на живота, да размятат русите си опашки безсрамно пред гениталиите на пъновете около тях и да храчат безсмислени думички, чиито значения и те не знаят.

О, да, тя знае колко те болеше тогава. Затова сега е толкова нежна. Затова сигурно не й пука, че си грозен. Единственото, което Тя вижда в теб, е отражението си в очите ти. А то е толкова красиво, че прави и теб да изглеждаш красив... Донякъде.

Тя е тук. Въпросът е дали ТИ усещаш какво трябва да дадеш в замяна. Тя е тук. А ти къде си? До нея ли си? Какво правиш тогава още тук? Бъди с нея. Обичай я. Целувай я така, както малкото дете целува майка си. Докосвай я така, че никога да не пожелае докосванията на друг. Защото другият няма да си ти. Бъди нейната кръв, милвай сърцето й, шепни нежни думи в ухото й... Защото това е тя. А тя го заслужава. Тя също като теб е била наранявана, но е запазила душата си. Затова създай една приказка за нея. Покани я в света, създаден от теб само и единствено за нея. И приказката ще продължи вечно. Нима те е грижа, че другите не вярват в приказки? Вие вярвате.

Тя е тук. Докосни я... Погали я... Запази я. Защото любовта не винаги е приказка - само когато я направим такава. А вие двамата можете. Защото съществува само тук и сега. Само ти и тя. Ти и твоята любов.


Публикувано от BlackCat на 30.09.2006 @ 15:34:44 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Wizard

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

27.11.2022 год. / 03:45:48 часа

добави твой текст
Авторът не желае да се коментира това произведение.