автор: Wizard

Не я изпускай...


Тя е тук. Нима не я виждаш? Значи си сляп. Преди малко надзърна изпод екрана на телефона ти, на който се изреждат безкрайните съобщения, изпратени ти от нея. В момента седи на рамото ти и диша учестено в ухото ти, припомняйки и на теб, и на себе си онази вълшебна нощ, когато правихте любов за първи път. Утре сутринта ще погали устните ти с дъха на вятъра и ще те целуне така, както досега никога не си бил целуван. Дори след 50 години тя ще бъде тук. Защото винаги е била. Дори когато си обикалял като куче от врата на врата, надявайки се да получиш някой кокал за лека нощ, тя е вървяла по петите ти, за да те предпази от мъката, болката и обидите на останалите помиярки, които знаят само да пият кръвта на живота, да размятат русите си опашки безсрамно пред гениталиите на пъновете около тях и да храчат безсмислени думички, чиито значения и те не знаят.

О, да, тя знае колко те болеше тогава. Затова сега е толкова нежна. Затова сигурно не й пука, че си грозен. Единственото, което Тя вижда в теб, е отражението си в очите ти. А то е толкова красиво, че прави и теб да изглеждаш красив... Донякъде.

Тя е тук. Въпросът е дали ТИ усещаш какво трябва да дадеш в замяна. Тя е тук. А ти къде си? До нея ли си? Какво правиш тогава още тук? Бъди с нея. Обичай я. Целувай я така, както малкото дете целува майка си. Докосвай я така, че никога да не пожелае докосванията на друг. Защото другият няма да си ти. Бъди нейната кръв, милвай сърцето й, шепни нежни думи в ухото й... Защото това е тя. А тя го заслужава. Тя също като теб е била наранявана, но е запазила душата си. Затова създай една приказка за нея. Покани я в света, създаден от теб само и единствено за нея. И приказката ще продължи вечно. Нима те е грижа, че другите не вярват в приказки? Вие вярвате.

Тя е тук. Докосни я... Погали я... Запази я. Защото любовта не винаги е приказка - само когато я направим такава. А вие двамата можете. Защото съществува само тук и сега. Само ти и тя. Ти и твоята любов.