автор: Gargabela

Сърце,
изпратено по вятъра,
дали до тебе
ще достигне в този час?!
Ще седна на перваза,
недочакала,
да ме целунеш...
Да ни има - НАС...
И в чистото стъкло
на блед прозорец,
със пръсти ще рисувам
арабеск.
В преплетените символи
на стара страст-
енигма...
Заклинание...
Гротеск...
Сърце,
изпратено по вятъра...
То не е моето.
В мен моето мълчи.
Сърдито, уморено
и разплакано,
обръща гръб.
Ех, пак
ще ме забравиш ти,
улисан в хилядите
грижи пеперудени,
в усмивки чужди,
в чужди правила.
И стреснат в някой миг,
от болка в лявото,
навярно ще си кажеш -
ами... Тя?
Къде е нежната ми
сянка теменужена?
Защо мълчи
душата на дете?!...
Въпроси, разпилели се
от вятъра...
И спомен за изпратено сърце.