автор: vui4o

Объркан, сам се спрях пред трупните могили.
Поседнах, бутнах рохката земя.
"Добрата тя как всички ги е изравнила.
Да, няма по-високо от пръстта."

Помахаха ми кръстове изгнили.
С тела гранитни чакаха ме монументи.
Със завист гледаха ме снимки съхранили
във себе си отрязъци моментни.

И чувах някъде дълбоко от гробовете
ехидно се обажда плътен глас:
"Навярно мислите си горе сноби,
че повече ще карате от нас!"

Изправих се. Не бях уплашен.
"Какво ли повече да се мотая"
То тука горе май е страшното"
Наведох се. И почнах да копая.