автор: amebcho

АВТОРЪТ УМРЯ
и тялото му се разпадна
на съставните си части
остана само
купчина разпиляност
до която
приближиха гордо
две лица
съпруг със своята съпруга
фамилия Литературни
най-отпред е
госпожа История
побеляла дама с вехти дрехи
погледът й остър
а зад нея
господин Критик
делови и слаб плешив човек
със куфарче в ръка
а вътре носи
инструменти за дисекция
на трупове

Учудени в купчината
познаха
те
споменът за него
който ги покани
както им се стори
наведоха тела над него
и видяха пъзел
със различни части хаос
хареса им играта трудна
и трескаво започнаха да сглабят
този ребус с марка Сфинкс
мълчащ и канещ
примамлив но самоверен
без никакви цени и етикети
а също и без лъскава кутия
без упътване за употреба:
“За критиците до четири години”

В усилия безпаметни и безсловесни
те се бъхтика, понякога проклинаха
говореха си с погледи, намигвания
и гърлените звуци на негъвкавото слово
които те познаваха от бебешката възраст
напомнящи на птичино гугукане
и рязък вик на гарван черен
в белият им тъжен ден на сглобки
но накрая се усмихнаха щастливо
и доволността изцяло ги погълна
и ги завладя както децата завладява
щастието от доведена докрай игра
с погледите си погалиха целунаха
с целувка сребърна
туловището своето творение
с ухо на рамо
пъп на чело
и око на буза
гротеска на предишния си вид
и ценно за съпружеската двойка
чудно
обезобразено и безгласно
като замръзнал тихо стон
сред глъчката на огнения ад

но туй въобще не беше краят

защото господин Критик протегнал
сухата ръка с часовник верен до секунда
във тялото на Автора откри нещастен
че душата на творението я нямаше
къде ли бе се скрила тя сега
или пък им бе избягала сама
или пък като доста крехък материал
-във опита си с други знаеха това-
се беше счупила на песъчинки
“но нищо” – промърмори верния Критик
на своята прочута доблесна професия
отвори куфарчето свое и извади
той оттам душата нова
разряза я на място за да пасне точно
и извърши механичния монтаж

тогава той загледа своята жена
която като него бе потънала в игра
с нагласяне на авторовата глава
защото верен мозък не отиваше
на новия си тоалет във ново тяло
но и той си пасна след една настройка


Тогава влюбената двойка
в себе си и в новото му аз
си каза гласно думи прости
звучащи точно, вярно ей така:
Сега аз него го разбирам ясно
сега и другите ще могат да го
разберат
Историкова започна да ридае
скубеше косите си и както беше чела
поръсваше ги също с пепел чиста
а Критикът пък положи
тленните останки във ковчег
направен от стоманата гореща
като сухотата на напуканата
от горещината на усилието им
почва
бръкна някъде във свойте панталони
и извади лъскав телефон


...и поканите за погребението
валяха
по пустинната земя
АВТОРЪТ Е МЪРТЪВ
АВТОРЪТ УМРЯ!