автор: smehuranka

Водопад от блестящи детски мечти
се размива в дъжд от сиви дни.
Времето лети неумолимо,
да спреш дори и за миг е непростимо.
Всеки за някъде бърза, тича...
Неусетно животът те повлича
и в своя порой от радости и тъги
те увлича...
Спри! За миг поспри!
Назад погледни.
Виж! Там са твойте мечти
в отдавна изминалите дни...
а сега от тях останали са само спомени...
Неусетно живота те увлича
и на забрава те обрича,
а времето тича ли тича...
порой от сивота те повлича...
Опитваш се за помощ да викаш,
леко главица надигаш.
И няkой веднага те стъпква,
и всяка надежда потъпква.
За помощ протягаш ръка,
но вместо приятел докосваш Смъртта.
Тя е топла и нежна
и някак леко небрежна...
Със себе си те отвежда
назад дори не ти се поглежда -
там далеч назад
към онзи ад,
наречен Земен Свят,
където да спреш за миг е непростимо,
времето лети неумолимо.
Размива се в дъжда от сиви дни
водопада на твойте детски мечти,
а времето лети ли лети...