Навън вали, навън вали.
Есента на никой не прощава,
и сипе своите сълзи
над мокрите чадъри
и плачещи очи
на влюбени в раздяла.
Кога ще дойде пролет пак?
Кога ли слънце ще ни гали?
Пристъпва зимата едва-едва
и дебне ни със ледове-кинжали
в ранния си мрак.