Тя му казваше "чао" за здрасти. Искаше да бъде загадъчна. Той влезе в тоалетната. Тя стоеше пред огледалото. Когато беше с него думите и все изтичаха префърцунено. Той излезе. Тя всмука меките си бузки навътре и го погледна.
Надигна вежди "женствено" и чертите и се изкривиха в лице на модел. Пак беше чула как урината му се стича от високо в тоалетната чиния и се чувстваше неловко. Завиждаше му. Той беше толкова естествен. Преди няколко години когато беше "малка" тя се "заклещи" в тоалетните на училището. Той беше вече завършил. Коремчето и щеше да се пръсне, но точно когата свали гащичките си да се изчурка влязоха "каки" да пушат. Тя пое дъх вкаменено. Беше я срам да я чуят когато... беше в тоалетната по малка нужда. Реши да ги изчака. Какво пък за една цигара време. После какво пък за две. Накрая беше твърде нелепо да изскочи "изневиделица" от кабинката. Пък и беше чула тайните им...подигравките им със "зайците". През сълзи ги изчака и побягна към къщи. Той я попита: "ще тръгваме ли?". Тя се беше забила в огледалото. В точка от широките си зеници. Слушаше разговора на "каките"...Коремчето и щеше да се пръсне. Имаше и градски тоалетни. Той запретна кръчолите на дънкито си и влезе до коленете в морето. Тя имаше пясък в обувките. Разхождаха се малко. По пътя тя срещна приятелки от италианската. Той говори дълго с тях. Тя изтича до тоалетната в близкото капанче. Смяха се. Чаршафите и бяха студени. Прохладата им я успокояваше. Срещнаха се отново. Край морето. Случайно. Тя пак го поздрави с "чао". Той и отвърна със същото. Той не знаеше италиански.