автор: amebcho

Едно момче
стоеше като слух
изпънато, гласът
му често се
подаваше отвъд
отворена унесено
уста,

а другият - четеше
приказка една
и беше само
думи, ритъм,
ходене по детски
във незнайното
познато нещо

шептящо силно
за невиждани неща
които виждаме
разтворени във нас,
вълшебство и игра
без смисъл - чисто
детски чар


Но изведнъж
историята
показа своя край
негодувайки момчето
беше още там
но другият изчезна
неговото място
бе запълнено
със малка стая

момчето легнало
в легло
гласът на другия
си отлетя
през бялата врата
и се превърна
в телевизионни
гласове и шум
на маса.