(намираме и губим,
и хоп отначало:-)))
В живота е почти така -
раждаме се на шега,
но започвайки да дишаме
виждаме, че издишаме …
Прохождаме едва-едва,
сблъсквайки се с това и онова.
Падаме и ставаме, но накрая
щем, не щем се научаваме.
Търсейки непрекъснато любов
се натъкваме на проблем суров
като намирайки си майстора
не пускаме и дявола.
И до сетния си час
живеем без да спираме,
опитвайки се да разбираме,
че ЛЮБОВТА
е целта на нашата душа,
лутайки се докато е жива,
смятайки се за щастлива:-)