автор: HAVA

Дъждът ли спря в очите ми
или съм
      твоята пустинна буря?!
Бодли на кактуси са думите
по билото на
       призрачните чувства...
Като попукани от жажда
устни
дълбае в мен гласът ти,
спира...
до отрицанието на
       внезапното ни отражение -
и вместо "преди",
съм аз,
а ти във нея се оглеждаш,
като следа във пясък,
която спори с вятъра...
Стрела безпътна е
онази, в теб,
       частица на зачатие,
с която
разпознавам същността ти...
Мираж неистов съм...,
а времето -
                  разпятие...