автор: Marta

Aз стоя на брега, а вълните пред мене се стелят
послелетни, преплели тела в септемврийско море.
Бавни чайки прелитат над черната водна постеля,
и луна сребролика своя бял, бляскав кон там пасе.

Аз мълча на брега, бяга вятър над пясъка, плясва
със опашка невидима дръзко ребрата на мрака,
гъделичка морето, във бризова, крехка каляска
впряга лунният кон и луната потегля нататък.

Аз скърбя на брега - мачкам с есенен поглед небето,
хвърлям летните спомени в тихата, спяща вода,
пускам хиляди лодки солени да стоплят морето,
гръб обръщам и тръгвам по пътя напускащ нощта.