автор: petinka

Преметнала крак върху крак,
на бара стоя срещу чаша мартини.
Край мене, във тежкия сив полумрак
проблясва цигара.Гори ме...

Изгаря душата ми. Тръпнещо стена.
Очите не виждат, а само усещат.
Телом си тука, но духом те няма...
ръцете студени подават цигара. Горещо е.

Подчинен на своята мъжка природа,
ти ловец си, мъжкар във света на жените.
Трофеи събираш, мечтите изпълваш,
но сърцето студено и празно е, зная.

Живееш забързано,шеметно,но дълбоко в душата
страхът от самотност зловещо там вие.
Огледай се - малко остава, а в края
домът твой-гнездо, няма с кой ти да свиеш.