автор: svetulka

шум-трески по петите
лъжи-лъжи
блуждаещи крайници
лъжици великодушие
и плюнки сила по седалките, на които се обездвижвам
това време е скучно
сякаш от дни не иска да се променя
бездвижност
укапала на дълбоко в корема ми
не искам,
но ще се наложи да я изнасиля
нека се разпищява
от вината,
която и предавам
думите ми някак се умножават
винаги
като бълхи
като изпопадали листа

а понякога се изтръгвам
и тогава се налага да сменя песента
зная че е застояла,
но цялата съм ранимо кълбо
въртя се
сякаш приготвят инструментите за операцията
и скоро ще бъда там
почукала пред вратата

това предчувствие е навсякъде
завръщането винаги е трудно
не зная как ще го понеса
трябва да изиграя балния танц
на червените перли
и кадифето
във скупчен салон
а това означава премазване
или завъртане на колелото

няма страшно за мен
само за месестите ми тела ще бъде тежко
тромпетът иска да вибрира по човешки устни
да плаче сълзите на вените си