автор: petinka

Изтръгнах струните на своята душа!
Болеше, но беше безвъзвратно!
Не исках да съм жалка, затова
строших китарата. А беше необятна,

красива любовта ми. Акордите й
пееха за туй, че любех безрезервно.
Отдадох всичко аз на любовта,
но песента ми грешка беше.

Запяхме двама, но преди това
аз знаех кой със мен ще пее.
Ти мислеше си, че така
солистка ще съм аз до тебе.

Грешиш! Във музиката на страстта,
която тялото, душата свиреха в омая,
ти сам си беше - егоист. И щом така е,
аз соло партия не искам да играя!

Сърцата са за туй - да пеят паралелно!
А няма ли я всеотдайността,
тогава всеки може да си пее сам-самичък...
в живота, в болката и в старостта.