Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 417
ХуЛитери: 0
Всичко: 417

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИсторията на Земята - Епизод 14
раздел: Романи
автор: Riven

Виртуалната игра - Нови герои на сцената

И така... X-Maniak, GameMan и Zelux се отправиха нагоре по стълбището. Те извадиха оръжията си, и предвождани от Zelux скоро стигнаха до поредното разклонение. Решиха да продължат нагоре, но не след дълго бяха спрени от гласа на Zelux.
- Чакайте малко!
- Какво има бе? - каза му разсърдено GameMan, който се беше сблъскал с X-Maniak, и сега разтъркваше нараненият си за пореден път нос.
- Да какво има наистина? - попита го зачудено и X-Maniak.
- Все пак си има предимства да си крадец. - каза им той, и продължи. - Вие може да не виждате, но целият тунел напред е изпълнен с най-разнообразни капани, а мисля че чувам и далечните разговори на няколко стража. Мисля, че ще е по-добре да се разделим, защото не само ще ме забавите, но и може да стъпите на някой капан и след това... Не ми се мисли какво ще стане. Най-добре се върнете назад и тръгнете по-другият тунел. Аз ще разбера какво има нагоре, и след това ще се върна. Предлагам да се чакаме долу.
- Добре приятелю. - каза му X-Maniak и му стисна ръката. - Дано имаш успех.
- Да, да... Успех. - каза му нервно GameMan, като продължаваше да разтърква носа си.
След, което тримата приятели се разделиха, а Zelux продължи нагоре внимавайки за капаните. Той се изкачваше внимателно и скоро забеляза поредният капан.
- Я сега да видим. - помисли си той. - По дяволите... Не съм виждал такъв вид капан, но мисля, че съм чувал за такъв, още преди 7 - 8 години.
Той се наметна с плаща си и се огледа много внимателно за някакви лостчета, плочки или нещо подобно, и скоро усилията му се увенчаха с успех. Една плочка точно от дясната му страна, но най-долу, близо до пода, стоеше някак си неестествено и го накара да се усъмни. Той внимателно се наведе и опипа повърхността и. Да! Определено можеше да се направи нещо с нея. Натисна я и тя хлътна в стената, като след няколко секунди до него се показа нещо, като табло, на което имаше два бутона и две ръчки. Бутоните бяха син и кафяв на цвят, а що се отнасяше до ръчките - едната от тях беше дръпната надолу, а другата беше нагоре. Zelux се зачуди на странният пъзел, който се откриваше пред него. След дълго преценяване на възможностите той реши да не пипа бутоните (тези странни цветове не му говореха нищо, виж ако бяха зелен и червен щеше да е друго) и насочи цялото си внимание към лостовете. Предполагаше, че "падналата" ръчка щеше да премахне капана, затова реши да я вдигне нагоре. Миг по-късно, само благодарение на бързината си той успя да избегне една огромна стрела, която профуча само на няколко сантиметра от главата му. След, като се огледа Zelux забеляза, че плочката започва да се е прибира, затова той премина бързо напред, обърна се и видя окончателното прибиране на плочката, която зае първоначалното си положение. Zelux се захили тихо и се замисли за големият си късмет, който и сега не го беше изоставил. Той бързо продължи нагоре и достигна краят на стълбището. Пред него имаше голям коридор, като от двете му страни имаше факли, които осветяваха само малка част от него, а точно от дясната му страна имаше врата. Zelux бързо се скри в сенките, след което най - внимателно се приближи към нея, сложи ръката си на дръжката и, и натисна надолу. С лек скърцащ звук вратата пред него се отвори и той влезе в нея. Стаята беше тъмна, но тренираните му очи скоро привикнаха към тъмнината и не след дълго той спокойно можеше да огледа стаята. Най - внимателно затвори вратата и се зае с огледа на стаята. Стаята беше средна на големина, изпълнена с факли по стените, които не бяха запалени. Точно пред него имаше дървен скрин, до който се приближи, но когато се опита да го отвори, той се оказа заключен. Zelux извади шперцовете си, и след краткотрайно бъркане в ключалката на скрина, успя да го отвори. За негов късмет в него успя да намери доста ценни неща. Имаше няколко средни кесии, които той провери, и в които намери доста скъпоценни камъни и малко злато. Zelux ги прибра в тайните си джобове и продължи с претърсването на скрина. Под огромния куп дрехи намиращ се в него той успя да намери някакъв син ключ и един страшно красив кинжал, на който дръжката беше направена от злато и скъпоценности, а острието му беше няколко пъти закалявано и направено от най-здравите материали. Освен това на него имаше изписано някакъв странен надпис:

"This sword is made with blood of many people. It is cursed but it cannot hurt that person who will carry it, it will curse that person which will be hurt of it. That person will die soon and ..."

И тук текста свършваше или се беше изтрил през годините... Zelux не можа да разбере текста, но прибра кинжала и продължи с разглеждането на скрина. Не успя да намери нищо друго интересно, затова затвори скрина и понеже нямаше нищо друго в стаята излезе от нея. Той продължи напред по тунела, като се движеше от сянка на сянка. Изведнъж от една врата от ляво на него, но малко по-напред излезе някакъв огромен страж, с дълга черна брада, дълга разрошена и черна коса и огромен двурък меч и се насочи към него. Zelux се снижи, допря се до стената и реши да изчака стража.Той се приближаваше към него и не след дълго се оказа само на няколко сантиметра от него. За радост на Zelux обаче сянката в тази част на коридора беше доста плътна и успя да го скрие добре. Стражът се спря за момент, ослуша се, изкашля се и продължи напред към вратата от която беше дошъл Zelux преди малко. В същото време Zelux извади от някъде някакъв предмет, който много наподобяваше бухалка, и точно когато стражът щеше да отвори вратата, той отиде до него и го халоса с всичка сила в тила. Огромният страж се свлече с глух удар на пода. Zelux го довлачи до стаята, която посети преди малко, претърси го и го обезоръжи и след това го овърза и му запуши устата, като накрая го набута в скрина... След около 10-тина минути всичко беше готова, а в ръцете си Zelux държеше връзка ключове. Той излезе от стаята с походката на "печен крадец", като много внимаваше да не остави някакви следи които да издадат присъствието му. Първоначално се върна, за да изгаси първата факла и благодарение на увеличилата се тъмнина Zelux започна прокрадването си между сенките, като прокрадването му не продължи много защото достигна до вратата от която излезе огромният страж. Той долепи ухото си до нея и се опита да разбере дали има някой от другата страна. От вътре се чуваше хъркането на един страж, е поне предполагаше, че е само един. С бавно и внимателно движение Zelux отвори леко вратата и погледна вътре. За части от секундата успя да разгледа стаята, и най-важното - къде точно се намира стражът. За негов късмет (отново) той се намираше само на метър от него. Беше се облегнал на голяма четирикрака маса, върху която бяха струпани на едно място халби с бира, остатъци от ядене и разпръснати тестета от карти за игра, както и малко пари. От едната страна на стража висеше огромният му чук, а на стола зад него имаше окачен огромен кръгъл шит с остър шип по средата му. Явно беше, че стражът се беше нафиркал "до козирката", но Zelux изтръпна само при видът му. Огромният ръст (над 2 метра), силните му мускули и още по-огромните му оръжия, които бяха до него сами можеха да говорят за силата намираща се в този "човек", който повече приличаше на варварин. Нямаше как да не вдъхва респект и дори страх на всичко и всички, които се намираха около него. Zelux инстинктивно се снижи и извади гаротата и ново придобитият се кинжал. След кратък размисъл реши да прибере гаротата си, защото едва ли с нея щеше да успее да удуши това "чудовище". За сметка на това извади бухалката си с която смяташе да "нокаутира" стражът, ако евентуално се събудеше. Само се надяваше това да бъде достатъчно. До сега не се беше изправял срещу нещо толкова... Толкова огромно... Zelux се приближи с котешки стъпки към стражът и мина зад гърба му... Изведнъж стражът се обърна и с грамадните си и силни ръце хвана Zelux за врата, вдигна на около половин, един метър над земята и започна много бавно да го души.
- Може би си си мислел, че няма да те чуя... Грешал си... Чух те... Твоята наглост да влезеш в този замък и да прекъсваш сънят ми ще бъде наказана подобаващо.
Докато казваше това стражът все повече и повече затягаше хватката си, от която нямаше измъкване, и въпреки опитите си, Zelux скоро започна да чувства, че силите му са на привършване. Вече почти се беше отказал да се бори, когато някак несъзнателно докопа отново падналият на масата кинжал, и той някак от само себе си се заби надълбоко в тялото на стража - точно в сърцето му. Постепенно той започна да отпуска хватката си, и скоро Zelux се озова на земята. Той разтърка вратът си, пое си дълбоко дъх и се загледа в предсмъртната агония на "гиганта". След повече от десетина минути борба със смъртта, гигантският страж най-накрая се сгромоляса на пода със страшна сила, а забитият право в сърцето му кинжал сам се извади от трупът и се озова отново в ръцете на Zelux. И най-странното беше, че по кинжала нямаше и капка кръв. Възможно или не кинжалът сякаш беше изпил кръвта на падналия гигант. Zelux погледна отново към него и се смрази. Да... Наистина кинжалът беше изпил кръвта му... Сякаш беше вампир... Zelux се ужаси само от самата мисъл, а и състоянието на стражът му говореше достатъчно. Беше побелял, а лицето му беше застинало в ужасяваща гримаса. След претърпеният шок Zelux реши да прибере кинжалът обратно. Все пак той му беше спасил живота... Или пък отново му беше помогнал вроденият късмет. Не знаеше това... Поне за сега... След, като успя да се оправи Zelux се зае с огледа на стаята. Той обра парите от масата и ги сложи в кесиите си, след което се зае с претърсването на гиганта. В джоба му успя да намери черен ключ, който прибра в себе си. Нямаше нищо друго в тази стая, затова Zelux загаси факлите осветяващи помещението и покри стражът с щита му. Едва ли щеше да може да го премести, затова реши да го остави тук и продължи напред по коридора. Той отвори съвсем леко вратата и се ослуша дали някой не идва насам. Никой не идваше... За негов късмет. А и явно, че никой не беше чул "малката" му схватка. Да... Късметът на Zelux все още работеше... В негова полза... Само бог знаеше докога обаче щеше да продължава това. Zelux се придвижваше по коридора с "котешките" си стъпки, като внимаваше да не излиза за дълго време от сенките. За негова радост коридорът беше доста слабо осветен... Скоро достигна до краят му, в който имаше голяма двукрила врата. Явно беше много масивна, но поне на пръв поглед нямаше някакви видими капани от магически или от друг характер. Zelux много внимателно огледа повторно всичко пред вратата - от стените и вратата до плочките по пода и стените. Нямаше никакви капани, което беше малко странно, но все пак реши да отвори вратата. Така или иначе нямаше друг избор. Най-внимателно той направи това, огледа се бързо и влезе, като затвори вратата зад себе си. Стаята беше тъмна и представляваше нещо, като спалня с огромно легло в центъра и. Всичко беше страшно красиво и изпълнено с най - различни неща. А в центъра на това красиво нещо стоеше най-неземното същество, което Zelux някога беше виждал през дългият си, и опасен живот. Това същество засенчваше всичко и Zelux стоеше пред него с отворена "до земята" уста. Тя беше с дълга до рамената черна коса. Беше около 1.65 висока със страхотно тяло, което нито беше прекалено (ала Памела Андерсън) надарено нито пък прекалено малко. Просто това, което и беше дадено „от горе" изглеждаше страхотно. Едва ли някой можеше да и устои, ако го погледнеше. Това беше момичето, което всеки човек искаше да има, и което се появяваше веднъж в живота. Той веднага "лапна" по нея, за това се приближи към нея с намерението да и запуши устата, ако случайно се събудеше. Доближи до леглото и видя, че ръцете и краката и бяха завързани със здрави възли за леглото. Zelux отиде до нея, запуши нежно устата и, и се опита да я събуди.
- Събуди се. - каза и той тихо. - Ако обещаеш да не викаш ще ти отпуша устата и може би ще те освободя. Съгласна ли си?
Момичето отвори очите си бързо. Но какви очи бяха това. Такива очи... Бяха красиви, невероятни, изпълнени със сила и страст... Момичето го огледа и след малко му кимна с глава. Zelux внимателно махна ръката си от устата и.
- Коя си ти? - Попита я той, - и защо си завързана?
- Аз съм Немезида. - каза му тя шепнешком. - До скоро бях кралица на едно близко кралство, което беше завладяно от силите на мрака, като аз бях продадена в робство на Мирад 3-ти. Вече няколко месеца стоя тук, в тази стая завързана, защото отказвам честта да имам по-интимни отношения с онзи... Така наречен цар. Ако ми помогнеш ще имаш вечната ми признателност. Но как премина покрай стражите?
- Ще ти помогна. - каза и той, докато я развързваше. - Името ми е Zelux и съм крадец, е поне в тази... Хммм... Игра, ако можем да я наречем така. Ела с мен. Тук съм с моите приятели.
- Добре. - каза му тя. - Води ме.
Пътят надолу към мястото, където се разделиха GameMan и X-Maniak със Zelux беше доста по-лесен от преди. Беше "почистено" от неприятели и капани. Точно, когато достигнаха до разклонението Zelux и Немезида видяха, че отдолу се задават хората. Двамата се скриха, за да дочакат пристигането им. Когато групата се приближи до тях Zelux видя, че това са част от спътниците му - ТheUnknownOne, Безименният и KILLER. Zelux им разказа накратко за приключенията си след, като се разделиха и им представи Немезида. Когато KILLER я погледна той отиде до нея и коленичи:
- О кралице Немезида. - каза и той почтително, - приветствам ви.
- Стани приятелю. - каза му тя. - Веднъж ти спаси живота ми и аз не съм забравила това. Вечно ще ти бъда задължена и благодарна за това, което направи за мен, за това ти не трябва да ми се кланяш... По скоро трябва да бъде обратното.
- Дойдохме тук, за да убием Мирад 3-ти. - каза и той. - Ще ни помогнеш ли?
- Разбира се. - каза тя. - Трябва да свалим от трона този убиец. Този самовлюбен владетел. Нека да вървим.
- Да. Да вървим, защото не съм се чувал с нашите приятели от както се разделихме преди час, час и нещо.
И така всички забързано се отправиха по страничния коридор, с извадени оръжия, за да могат да настигнат колкото се може по-бързо GameMan и X-Maniak. Междувременно те бяха достигнали до някакви огромни двукрили врати, украсени във всеки от четирите им ъгъла с четири огромни дракона, а в средата си двете крила на вратата образуваха още по-голям дракон. Той беше застинал със зинала паст, от която излизаха пламъци... Вратата беше пазена от четирима стражи.
- Двама са за теб и двама са за мен. - каза на приятеля си GameMan.
- Не исках да се бием с невинни хора (а може би не бяха невинни), но едва ли ще ни приемат с отворени обятия при Мирад Боклука 3-ти. - каза му X-Maniak.
- Ха, ха боклука... Добре казано. Ами тогава. - каза GameMan, аз взимам тези в дясно.
След като каза това GameMan се засили срещу тях с изваден меч и се опита да посече единият от тях. Стражът обаче с доста завидна скорост успя да избегне ударът му, след което се наведе, извади си меча и със задно салто излезе зад гърба му. В същото време се опита да прободе GameMan в гърба, но той успя да се извърти в последния момент и да парира ударът му. С последвалата контра-атака от негова страна, почти успя да преодолее защитата на стража, но той с последни сили успя да я отблъсне и да нанесе страничен удар на GameMan. За негов късмет ударът засегна само малка част от косата му, която падна на земята отрязана от меча на стража.
- Не трябваше да правиш това. - каза на стража GameMan. - Прическите струват толкова пари, че... Време е да си платиш... Ето я и сметката...
GameMan направи серия от атаки първоначално в торса на стражът, а след това и в краката и ръцете му. Стражът не успя да издържи на пъргавината на GameMan и не след дълго се предаде. GameMan отсече ръката с която държеше мечът си, след което отряза главата му и разсече тялото му наполовина. Миг по - късно той се обърна, предупреден от вика на X-Maniak и успя да парира ударът на вторият страж с помощта на елегантно движение на меча си. Очаквайки да не се предпази от този удар стражът не можа да избегне последвалият удар на GameMan, който го прободе право в слабините. GameMan го довърши, като отсече главата му, след което избърса кръвта от меча си в дрехите им, прибра меча си и зачака X-Maniak да се справи с другите двама. Той първо се изправи срещу единият страж, с който размениха серия от удари, но когато се намеси и вторият страж на X-Maniak му дойдоха малко в повече. За момент си помисли дали да не извика на помощ GameMan, но се отказа. Беше му хрумнала страхотна идея, която се надяваше да осъществи. Точно над него имаше огромна греда, за която можеше да се хване. Когато двамата стражи се засилиха да го ударят - единият в главата, а другият в торса, точно в момента, когато замахваха X-Maniak скочи във въздуха, превъртя се и се хвана за гредата. В същият момент стражите очакващи нещо съвсем различно от това не успяха да спрат и се посякоха един-друг съответно в главата и торса. В резултат на земята се появиха още два трупа - единият с отрязана глава, а другият с разпорен торс. GameMan се приближи към него и му каза:
- Доста те затрудниха май. Забави се доста време. Явно, че остаряваш.
- Ти за мене не се грижи. - отговори му GameMan. - Все още мога да те бия един на един. Всички остаряваме.
- Дааа... - въздъхна GameMan. - Може би е така. Някой ден трябва отново да проверим, но сега имаме по-важна задача. Да влизаме.
- Някой ден... Да... Ще видим. Но да влизаме, защото наистина имаме работа за вършене.
Когато двамата отвориха с трясък вратата пред тях се откри изключителна гледка. Стаята не беше обикновена. Това беше тронната зала. Всичко беше направено от най-скъпите неща, от най-големите майстори и умове на цялото царство. По тавана бяха изографисани най-различни величествени картини представляващи битки между народите на драконите, елфите, джуджетата и хората. Тези "картини" бяха толкова истински направени, толкова майсторство и любов беше вложено в тях, че те изглеждаха истински в очите на всеки, който ги погледнеше. По стените също имаше огромни картини, които бяха по протежението на цялата стая. Те изобразяваха най-различни природни картини - на сезоните и картини на известни личности. Просто в тази стая сякаш беше събрано цялото творчество и изящество, цялото умение на авторите на тези творби, като всичко това беше събирано с години. Подовете на стаята бяха покрити с огромни алиндски килими, които се водиха за най-добрите правени някога. Те бяха изработени на ръка от най-добрите тъкачи и с най - добрите, скъпите и здрави материали правени някъде. Завесите на прозорците бяха направени от най-фина коприна и бяха украсени с герба на семейството на Мирад 3-ти. Увлечени от тази гледка GameMan и X-Maniak не забелязаха как бяха обградени от няколко десетки стражи, които насочиха арбалетите, пиките и алебардите си към тях. Двамата спътници се спогледаха, кимнаха си едва леко забележимо и с две огромни задни премятания се озоваха зад гърбовете на стражите. Изумени от тези им умения няколко стражи заплатиха със смъртта за грешката си (по-точно четирима от тях). След доста дълга и неравностойна схватка обаче най-накрая успяха да ги хванат. Жертвите останали по пода бяха повече от петнадесет, а по двамата герои нямаше почти никакви рани. Точно, когато по заповед на Мирад 3-ти X-Maniak и GameMan щяха да бъдат обезглавени за дързостта си да притесняват (меко казано) кралят, на вратата се появи подкреплението.
- Няма да се измъкнеш толкова лесно кралю. - извика му KILLER и се насочи към него.
Безименният прошепна няколко думи и стражите изпопадаха от внезапно появилият се ураганен вятър, а X-Maniak и GameMan бяха освободени. KILLER се затича към царят с извадено оръжие, но той успя да натисне някакъв бутон на трона си. В резултат на това след няколко секунди се появи тайна врата, която се затвори зад гърба на бягащият Мирад 3-ти. Точно преди това той се обърна към биещите се и им извика:
- Няма да ме убиете този път. - извика царят с присмех на KILLER. - Ще се видим отново.
KILLER се опита да достигне до тронът но няколко стражи му попречиха и го нападнаха, затова трябваше да се откаже временно от преследването и да се заеме с тях. Точно, когато свършваше с тях един от стражите с алебарда замахна към него, и когато острието му беше само на няколко сантиметра от врата му се появи Немезида. От двете и ръце изскочиха остриета, като с едната парира ударът на стража, а другата заби в гърлото му.
- Но как? - изуми се учудено KILLER. Как...
- Не съм толкова слаба и беззащитна колкото си мислите. - каза му тя и се усмихна, след което отскочи, за да избегне поредният опит за удар на страж. След това скочи във въздуха, задържа се около 5 секунди, след което се превъртя със задно салто отново във въздуха, и се озова зад изненадания страж. Тя заби двете си ръце съответно в гърба и вратът му...
- Ей, направо съм влюбен в тая жена. - каза си GameMan след, като видя атаките и.
От всичките останали около 20-тина стражи само четирима се предадоха, а останалите бяха усмъртени. KILLER се затича към тронът видя тайният бутон и го натисна. Зад трона се появи вратата и всички заедно тръгнаха бегом да догонят Мирад 3-ти, защото все пак имаше голяма преднина. След петнадесет минутно тичане, преправяйки си път между паяжините в тунелите, няколкото леки срутвания и неравности всички достигнаха до огромна зала. За да достигнат до другата страна трябваше да прекосят мътната река, която заемаше голяма част от залата. ТheUnknownOne се огледа напред, след което огледа и тавана на залата и ахна. Целият таван беше черен и първоначално се учуди каква можеше да е причината за това, но след кратък размисъл се досети.
- Прилепи. - извика тихо той. - По дяволите! Мразя ги, а целият таван е изпълнен с тях. Най-вероятно са кръвопийци за това трябва да внимаваме да не ги събудим, защото тогава... Не ми се мисли къде ще се скрием.
- Трябва да решим как ще преминем приятели. - каза им X-Maniak.
- Да, защото едва ли ще можем да преплуваме. - добави Zelux. Не знаем какво има вътре.
- Аха. - каза GameMan. - А и не мога да плувам.
- Е мен водата не ме притеснява. - каза Icewarrior, - така че, ако мога да помогна с нещо само ми кажете какво да направя.
- Аз съм с вас. - каза Немезида.
- Аз също каза KILLER. Все още не съм отмъстил на Мирад 3-ти за това, което направи и...
KILLER беше прекъснат от бълбукащата вода точно пред тях. От нея започна да излиза нещо огромно, което скоро излезе нацяло и се запъти бавно към компанията.
- Не знам какво е това приятели. - каза Безименният, - но съм почти сигурен, че не е доброжелателно към нас или поне към някои от нас. Извадете оръжията си и се пригответе да се срещнем със съдбата си...


Публикувано от aurora на 21.09.2006 @ 15:03:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Riven

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 01:50:49 часа

добави твой текст
"Историята на Земята - Епизод 14" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.