Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 417
ХуЛитери: 0
Всичко: 417

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИсторията на Земята - Епизод 13
раздел: Романи
автор: Riven

Виртуалната игра - Замъкът на Мирад 3-ти

Няколко часа, след като се стъмни "добрите момчета" пристигнаха пред замъка на Мирад 3-ти. Въпреки, че вече беше тъмно много ясно се забелязваше с просто око големият брой стражи, които охраняваха замъка. Постоянни патрули от по 4 - 5 човека обикаляха непрестанно замъка, като от време на време бяха заменяни с други.
В същото време от най-високата кула на замъка се процеждаше някаква странна зеленикава светлина. Няколко мига по-късно от там се чу и някакъв пронизителен вик, който разтърси целият замък. KILLER изскърца със зъби. Трябваше да бързат.
- Ако нещо се случи с нея. - каза KILLER. - Ще отмъстя... Ще отмъстя по най-жестокият начин на този предател... Този...
- Знам. - каза му Безименният, като сложи ръката на рамото му. - Ние всички ще отмъстим, но вярвам, че тя е добре. Поне за сега...
- Как ще влезем? - попита X-Maniak.
- Да избием всичко живо. - каза GameMan.
- Не! - каза му Zelux. - Стражите са прекалено много и все някой от тях ще ни убие. По-добре да се прокраднем вътре в замъка, да се доберем до краля и приятелката на KILLER.
- Съгласен съм със Zelux. - каза ТheUnknownOne. - Но може би ще ви трябва малко помощ. Магическа помощ.
- Мога да се справя с пазачите пред замъка, и може би и с някои вътре в него, но само толкова. - каза им Безименният. - Моите сили в момента са все още нестабилни и бързо се изчерпват.
- Ти ни помогни да влезем. - каза му Zelux, - а след това остави работата на мен.
- Добре. - каза му той. - Отдръпнете се. Дано да мога да направя това, което искам.
Когато всички се отдалечиха на безопасно разстояние Безименният започна някакво дълго и странно заклинание:

Андано мел галано ден мивал гетер дален икар занд ефир. Мидао! Тефир!! Дел!!!

От него започна да излиза някакво странно синкаво сияние, което постепенно го обгърна. След няколко минути обгърна и целият замък, като замрази всичко в него.
- Магията ще действа за кратко време. - каза Безименният. - По-добре побързайте. Влизайте в замъка.
- Благодаря ти приятелю. - каза му ТheUnknownOne. - Надявам се да се видим скоро.
Когато останалите се доближиха до вратите на замъка на Мирад 3-ти пред тях се откри някакво огромно чудо. Всички стражи бяха застинали в най-причудливи пози, а по вратата на замъка се бяха образували ледени късове, като заедно с това тя беше покрита със скреж и беше станала почти изцяло бяла на цвят. GameMan се засили и нанесе тежък удар с масивната си тролска брадва, като в резултат вратата се разцепи и частите от нея паднаха на земята с ужасяващ грохот. Останалите завързаха вледенените стражи с въжета за близките дървета, като ги оставиха на Безименния за "съхранение". Започнаха да се изкачват по масивното стълбище на замъка, и не след дълго достигнаха до огромна и изпълнена със заледени фигури на стражи, слуги и гости на замъка стая. От нея излизаха два коридора, като единият от тях водеше към горните етажи на замъка, а другият водеше към килиите, където най-вероятно бяха задържани всички, които не се подчиняваха по някакъв начин на Мирад 3-ти.
- Предлагам аз и ТheUnknownOne да слезем надолу и да освободим приятелката ми. - каза KILLER, - а X-Maniak, GameMan и Zelux да се справят с този... Този... Цар... Щото, ако го докопам аз...
- Добре. - въздъхна X-Maniak. - Да тръгваме момчета.
И така ТheUnknownOne и KILLER се отправиха надолу по стълбите. Те бяха огромни и се извиваха стръмно надолу, като свършваха някъде в дълбините на замъка, където никой от тях не знаеше какво точно ще намерят, или какво ще ги намери тях самите. След доста уморително ходене на долу и няколко леки схватки с няколко групи стражи, които завършиха с безболезнената и понякога не толкова безболезнената им смърт двамата приятели достигнаха до подземията. Точно тогава пред тях се разкри страхотна гледка. Пред тях стоеше затворен в специална магическа клетка ледено същество. Да! Това беше леден елементал. Едно от легендарните същества, надарени със специални сили и способности. Заедно с него беше затворена и приятелката на KILLER.
- Помогнете ми. - каза с вече омаляваш глас леденият елементал. - Казвам се Icewarrior и съм затворен от много години тук от подчинените на Мирад 3-ти. Имам нужда от помощта ви, за да не умра, а и приятелката ви също е много зле. Но нямам идея как ще направите това. Трябва ви силен магьосник за това.
- А такъв нямате, нали? - попита ги тайнствено появилата се от "нищото" фигура.
- ScReAm!!! Отново ти! - процеди между зъбите си Icewarrior, след което се сгърчи от нов пристъп на болка...
- Да! Отново аз... Сега е време всички да умрете.
След, като каза това от ръцете му излязоха няколко странни пипала, които се обвиха около ТheUnknownOne и KILLER, като успяха да спрат позакъснелите им атаки. ТheUnknownOne се превърна за кратко в кондор и успя да се освободи от пипалата, след което отново се превърна в човек и започна да говори на някакъв странен език. През това време KILLER извика на ТheUnknownOne да се отдръпне колкото се може повече, след което извика силно "Берсеркер". След няколко секунди той започна да се ядосва, мускулите му се увеличиха многократно, вените му се изпълниха с кръв и започнаха да бият ритмично, като се съобразяваха с новия и ускорен ритъм на сърцето му. Още няколко минути по-късно с ужасяваща сила и скорост той успя да помете пипалата, след което се насочи към първото мърдащо нещо, което видя - ScReAm. И точно, когато почти беше достигнал до него, с няколко махвания на ръцете, ScReAm успя да направи поредната си и още по-могъща магия. Той успя да го затвори в огнена, затваряща се сфера, след което затвори в същата сфера и ТheUnknownOne, който въпреки 3-те си успешни бягства от нея, най-накрая се предаде.
- Така, така пиленца... Хванах ви в капана... Сега е време да умрете...
- Няма да стане така ScReAm. - каза зад него Безименният, - който тъкмо се беше появил зад гърба му.
- И какво ще ми попречи? - каза му ScReAm, ти ли?
- Не! - каза му Безименният. А Icewarrior.
Като каза това Безименният вдигна жезълът си, произнесе няколко тайнствени думи, и Icewarrior беше освободен.
- Дааааааааааааааааааааа. - извика със задоволство той. - Сега ще се разплатим ScReAm.
- Някой друг път Icewarrior, някой друг път. - като каза това, ScReAm изчезна смеейки се в облак от мъгла и прах. Когато всичко свърши KILLER успя да се освободи и да се добере до приятелката си.
- Скъпа! - извика и той, като се доближи до нея, - добре ли си?
- Аз... Да... Добре... Съм... Обичам... Те... - прошепна му тя, след което издъхна в ръцете му.
- Нееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее.... - Извика отчаяно той и се опита да свести любимата си. - ScReAm някой ден ще те намеря... И тогава ще страдаш жестоко за това, което направи с нея.
- Приятелю... Остави я. Тя ни напусна...
- Да... Прав си ТheUnknownOne... Безименни и ти Icewarrior... Ще се погрижите ли за нея?
- Да... Ще се погрижим...
Като казаха това двамата започнаха кратко заклинание, като след няколко минути от приятелката на KILLER не беше останало нищо...
- Приятелю сега тя ще почива и ще те чака на едно много по-добро място... Бъди сигурен в това...


Публикувано от aurora на 21.09.2006 @ 12:41:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Riven

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 01:54:01 часа

добави твой текст
"Историята на Земята - Епизод 13" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.