Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 412
ХуЛитери: 0
Всичко: 412

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИсторията на Земята - Епизод 12
раздел: Романи
автор: Riven

Виртуалната игра - началото

След, като петимата участници в играта най-накрая се събраха в страноприемницата и след, като привикнаха с новите си самоличности, решиха да обсъдят по-обстойно задачите си в тази виртуална игра.
- Най-важната ни цел ще е да намерим медальона, с който ще заредим Blaz3, и естествено да останем живи. - каза им X-Maniak.
- Да... Но къде ще го търсим? - запита го GameMan.
- До колкото знам. - каза Безименният, - той се намира при краля на джуджетата. Той го спечели от един от 5-те на зарове.
- Значи заради глупостта на един от вас, и заради неумението му да играе на комар сега ние сме набутаните!!! - ядоса се Zelux. - Като не може да играе поне да не се захваща с такива неща!!! - продължи още по-ядосано той.
- Нека да се успокоим. - намеси се Безименният. - Не можем да променим миналото. Колкото и да ви е неприятно ще трябва да свършим тази задача успешно. Предлагам утре да се екипираме добре и да започнем пътуването си. Съгласни ли сте?
- Дааааааааа... Не че имаме избор. - отговориха останалите в един глас, като от гласа им се долавяше леко притеснение и досада.
Малко след изгрев слънце на другия ден вече всички бяха станали, за да се подготвят за дългото пътуване. Първата работа на GameMan след, като се нахрани беше да излъска вече поочуканата от многото спечелени битки броня. Замисли се дали да не трябваше да си избере нещо по-новичко вместо този боклук. Е гъзарията беше преди всичко. След около час желязната броня придоби много по-добър вид и даже започна да лъщи на слънцето. Фамилният герб на GameMan, който се намираше точно отпред - на гърдите на бронята му беше придобил някакво странно червеникаво сияние, а точно под него беше изписано някакво число. Когато го видя GameMan се подсмихна ехидно. През толкова приключения беше минал, толкова беше убил и сега всичко това беше записано върху бронята му. На нея беше написано числото 65.
По същото това време Zelux също подготвяше екипировката си. Тя беше изцяло черна, за да може вечер да се слива със сенките и да може да върши тайните си задачи или за да може да обере някого или някакво място. Вечер беше изключително трудно да го различиш от сенките, а на Zelux му беше много лесно да излезе зад гърба на някой и да го нокаутира с удар в тила. Тъмната и дълга черна пелерина, която имаше го покриваше изцяло, за това тя беше едно от най-важните неща в облеклото му. В таен вътрешен джоб той държеше малко пари, както и шперцовете си (без които не отиваше никъде). Имаше специален кинжал, който можеше да се огъва и който беше препасал около кръста си (скрит от колана и токата му), а в още един таен джоб Zelux носеше гаротата си (с която приспиваше или в краен случай убиваше противниците си), както и шишенце с приспиваща течност и няколко димки, а на гърба си в специална ножница държеше и любимият си меч (той беше от специален закален магически метал, с красиво изваяна дръжка от черен метал. На дръжката му беше изваян ледено-синкав надпис, който гласеше: "Justice").
Подготовката на X-Maniak започна с кратка медитация, след което поупражнава бойните си умения. Беше облечен изцяло в зелени, като гората през пролетта, дрехи. На гърба му стоеше вечно спасяващият му живот меч. Той имаше много специални умения. Когато до него се приближеше някой неприятел с опасни намерения или просто при предстояща опасност, мечът му сам излизаше от ножницата и заставаше в ръката на притежателя си. Толкова пъти му беше спасявал живота по този начин. В джобовете на робата си държеше няколко шишенца с лековита течност, която затваряше раните и възстановяваше живота на този, който се нуждаеше от това. X-Maniak имаше още специални умения, като например дарбата му да говори с животните, с които беше приятел, които защитаваше винаги и биваше защитаван от тях, когато се наложеше.
Безименният завърши подготовката си почти последен, макар че започна по-същото време, когато започна и Zelux. Реши да поупражнява магическите си умения, а след това се отдаде на малко левитация, за да премисли нещата. Издигна на 20-30 метра над земята и изпадна в транс. Той се рееше в небето като обмисляше предстоящите приключения. Беше магьосник на леда и беше прекарал много години в упражнения на това изкуство. Беше минал чирачеството още преди 20-тина години и вече беше адепт. Благодарение на жезъла си, който беше с голям синкав скъпоценен камък на върха, той беше увеличил силите си и може би след още толкова години, ако продължеше развитието си щеше да успее да се превърне в наистина велик магьосник, който нямаше да има нужда от жезъл, за да прави силни магии. И въпреки всичко някъде дълбоко в себе си имаше лошо предчувствие за настоящата мисия. Нещо много голямо се задаваше, и той не знаеше какво точно. Само знаеше, че то е много по-силно от всички тях. Освен това имаше чувството, че нямаше да се завърне жив от тази поредна мисия, но това нямаше почти никакво значение за него. Беше живял достатъчно дълго, за да не съжалява, ако не продължи да живее. Все пак най-голямата му цел беше всички други да се завърнат живи и здрави, а той... Времето щеше да покаже.
Естествено подготовката на ТheUnknownOne беше най-тайнствената и една от най-продължителните. След няколко часа той най-накрая благоволи да се появи. Беше облечен в огромни и блестящи доспехи, от които се виждаше само малка част заради огромната жълта роба, която беше облякъл. Най-накрая всички разбраха, че не е точно това, за което го мислеха. Той беше възрастен, но беше изпълнен с огромна сила. Масивното му тяло и големият му ръст издаваха величие, пред което всички се преклониха.
Преди да тръгнат всички се запасиха с храна и вода за около седмица, точно толкова за колкото предполагаше Безименният, че ще свършат. Взеха и малко пари от собственикът на страноприемницата, който беше стар приятел на ТheUnknownOne. Слънцето все още се издигаше високо в небесата, от където заключиха, че все още не бе станало обяд. Всички единодушно решиха да вървят пеша, защото никой от тях нямаше достатъчно пари, за да си купи кон, камо ли да купи пет.
Вървяха вече няколко часа, когато Zelux видя, че срещу тях се приближаваха група войници, които носеха някакъв мъж окован с вериги с тях. Няколко минути след това те се приближиха на около 300 - 400 метра от тях.
- По дяволите!!! - възкликна изненадано ТheUnknownOne. - Това е приятелят ми KILLER. Нямате представа колко пъти ми е спасявал живота. В какво ли се е забъркал този път. Надявам се, че няма да се наложи, но ако е нужно ще трябва да го освободим със сила. Задължен съм му все пак.
- И от къде на къде? - попита го хапливо GameMan. - Защо трябва да се забъркваме със стражите само защото това бил "твоят приятел", който ти спасявал ******* няколко пъти?
- Той ще ни помогне в мисията. Има такива умения, които ще са ни необходими. Но нека първо да поговоря със стражите и с него. След това ще решим какво да правим.
Той изчака да се приближат, след което ги заговори:
- Извинявайте господа. - каза им той и след това си свали качулката от главата. - Можете ли да ми кажете какво е направил този мъж.
- Какво искаш старче? - каза гневно един от стражите. - Не е твоя работа.
- Ей, това е Господарят на Животните. - каза му друг страж. - По добре внимавай с него.
- Е старче? Чакам! - продължи с още по-нагъл глас първият страж.
- Може да съм стар, но в мене има още много сила, която е достатъчна да те победи. Този човек, който държите е мой приятел. За това питам какво е направил.
- Ти кой се бе? - каза гневно първият страж. - На какъв ми се правиш ти бе? Абе...
- Чакай, чакай. По - спокойно бе... - прекъсна го другият страж, след което продължи. - Ние сме от охраната на крал Мирад 3-ти. Вашият приятел се опита да го убие и сега го водим в градския затвор, за да получи заслуженото си наказание.
- Мога ли да поговоря с него за малко? - попита вторият страж ТheUnknownOne.
- Само за няколко минути.
ТheUnknownOne отиде до KILLER и го запита тихо:
- К'во по дяволите си си мислел, като си тръгнал да убиваш цар? Как се забърка в това?
- Ами какво да ти кажа... Мирад 3-ти си е виновен за това, че се опитах да го убия. Той от години властва над земите си и всички хора са пропищели от него. Той е тираничен и жесток човек, и за това всички го мразят. Просто реших да им помогна и да ги отърва от него. А имах и лични търкания с него. Той отвлече момичето, което обичам, защото я хареса и сега я иска само за себе си. Един ден ще намеря начин и ще я освободя, за да сме заедно отново. Що се отнася до него ще го убия при първа възможност.
- Ще ти помогнем да избягаш и да си върнеш любимата, но след това и ти ще трябва да ми помогнеш.
- Разбира се. - каза му KILLER. - Щом я освободим и си разчистя сметките с царя ще ви помогна.
Веднага след това ТheUnknownOne се върна при останалите и на кратко им разказа всичко за приятеля си и царя. Всички единодушно решиха, че трябва да му помогнат да се освободи, а след това царят да получи възмездие за делата си. ТheUnknownOne изрече някакви думи на странен език, който беше познат само на Безименния и след няколко секунди се превърна в гигантски лъв, след което се изправи срещу стражите. Първият от тях тръгна да го напада, но с една лапа през лицето от страна на ТheUnknownOne той беше повален на земята и изпадна в безсъзнание. Вторият страж припадна само при вида на лъва. X-Maniak скри двамата стражи в близката горичка и ги завърза здраво, като им запуши устите с техните собствени дрехи. По същото време Zelux с помощта на шперцовете си успя да освободи KILLER от веригите. Няколко минути след това всички се намираха на път към замъка на Мирад 3-ти.

Година - 2041; месец - Септември; ден - 19; 10.45 земно време
Място: Тайната база на "Отцепниците";


Най-накрая след 2 дни път Zoorty и mirela стигнаха до тайната си база. Посрещнаха ги група от отцепниците изпратена да ги ескортира при L-I-N-K. Минаха през няколко тайни тунела, като постепенно започнаха да се изкачват и не след дълго се озоваха в главната сграда. Там ги чакаше и L-I-N-K седнал на нещо наподобяващо трон.
- Ааа... Най-накрая се появихте. Защо се забавихте толкова mirela?
- Имахме проблеми шефе, а и срещнахме и стар приятел. - отговори му тя.
- Как е L-I-N-K? - попита го Zoorty с насмешка. - Значи най-накрая постигна целите си. Как умря..? Знаеш кой?
- Блудният син се завърна. Надявам се да си с нас. Той умря доста трагично и безславно. Затиснаха го няколко скали, които "случайно" паднаха върху него, когато минаваше. Хе, хе... Напълно "случайно".
- Разбирам. - каза му Zoorty. - Е аз съм с вас.
- Радвам се да науча това. Не бих искал да се бия срещу теб. Впрочем какви проблеми имахте mirela и защо се завърнахте само пет човека при положение, че бяхте повече от 30.
- Ами шефе срещнахме бившите приятели на Zoorty, и те се оказаха твърде силни.
- Моля!!! - извика гневно L-I-N-K. - Няколко човекът са избили половината ми армия от обучени войници почти без никакви проблеми? Кои са те и колко точно бяха? 20 или повече?
- Само пет човека шефе. - каза му mirela. - Това бяха X-Maniak (пазител), GameMan (същият като X-Maniak), Zelux (рицар-ронин), Doktora и Blaz3 (извънземното).
- Трябва да си получат заслуженото! Някой от вас трябва да отиде в стария Ню Йорк и да се срещне с другите шефове на отцепниците. Те не зная за кадровите размествания, които настъпиха тук. Освен това трябва да се срещнете и с шефовете на останалите „тайни" бази, които се намират в Сан Франциско, Колорадо, Сибир, Алпите, София, Отава и Рим и да направим една среща, за да обсъдим проблемите на организацията. Предлагам с това да се заемите вие. - L-I-N-K посочи mirela и Zoorty.
- Разбира се шефе. - каза му тя. - Ще се заема веднага.
- А ти Zoorty? - попита го отново L-I-N-K. - Ще помогнеш ли?
- Става. - отговори му той. - Ще ви помогна, но не мисли, че ще ти викам шефе. Капиши?
- Не се и съмнявам в теб. - каза отново L-I-N-K. - Започвате веднага.
- Аз взимам Сан Франциско, Колорадо и Сибир. - каза mirela.
- За мен няма никакво значение. - каза Zoorty. - Значи за мен остават Алпите, София, Отава и Рим. Ще се заема веднага с тях веднага.
- Добре значи се разбрахме. - каза им L-I-N-K. - Що се отнася до "приятелите" ти ще се погрижа лично за тях. На вълка за това му е дебел вратът, защото сам си върши работата. Е аз няма да бъда сам. С мен ще има само около 100-тина човека. Ще чакаме да дойдат сами, и тогава... Ще има страшна разплата.

Година - 2041; месец - Септември; ден - 20; 21.45 земно време
Място: Планетата на Blaz3;


- Господарьо The_Martian. Подготовката за наказателната акция е дадена, но преди това трябва да ви кажа нещо важно. Пристигна пратеник от съюза на пазителите. Нещо във връзка с Дяволската планета.
- Нека да влезе! - отговори му той.
Няколко минути след това в тронната зала влезе мъж на около 30-тина години, облечен в дълга кафява роба, която скриваше всички части на тялото му с изключение на главата му. Той се приближи към трона и поздрави The_Martian.
- Моите почитания владетелю на извънземните. Казвам се b-boyRazoR. Изпратен съм с мисия до вас от съюза на пазителите, която се отнася до Дяволската планета. Информацията е строго секретна и е от от изключителна важност.
- Последвайте ме в тайната ми зала за срещи. Там на четири очи ще ми разкажете по-подробно. Изпратете госта ми до стаята. - нареди той на слугите си. - Аз ще дойда след малко.
След, като b-boyRazoR отиде да чака в залата The_Martian попита един от приближените си:
- Започнахте ли атаката вече? Корабите ми тръгнаха ли?
- Да сър! - отговори един от тях. - Скоро ще достигнат до Дяволската планета и нашите неприятели ще си платят за убийството на нашия пратеник.
- Добре! Кажете ми, когато стигнат до планетата. Искам да се насладя лично на победата ни... И на техният разгром. Сега отивам да поговоря с нашият височайши гост. Не ме безпокойте до тогава.
След, като каза това The_Martian слезе от трона си и се запъти към тайната стая за срещи, където очакваше да чуе важните новини, които му носеше b-boyRazoR. Явно, че бяха много важни, щом беше изпратен от самия съюз на пазителите.

Година - 2041; месец - Септември; ден - 17; 18.45 земно време
Място: Дяволската планета;


Някакъв кораб се приближаваше с голяма скорост към планетата.
- Подайте заповед на кораба да се идентифицира. Ако не направи това унищожете го. - каза огромен мутант, който явно беше един от главните на планетата.
- Сър това е корабът на краля ни. - каза му изненадано друг мутант. - Получаваме сигнал за помощ с нашата сигнатура.
- Веднага го прихванете и го приземете с помощта на приземяващите лъчи. Господарят най-накрая се завърна. Подгответе планетата за посрещането му. - каза по-висшият по чин мутант.
След 15-тина минути корабът най-накрая беше приземен и razor_creator (главният мутант) вече чакаше господаря си. Той излезе от космическия си кораб и падна на земята, защото беше тежко ранен.
- Господарьо diablo_2! Добре ли сте? Извикайте най-добрите доктори! ВЕДНАГА!!! Иначе ще падат глави. - извика razor_creator.
- Е още се държа. - изхриптя той. - Подгответе защита ни. Разбрах, че The_Martian подготвя наказателна акция срещу нас. Заради... Оня...Малък... Blaz3. - след, като каза това той припадна, и с помощта на razor_creator, diablo_2 беше отведен в болницата.


Публикувано от aurora на 21.09.2006 @ 11:58:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Riven

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 02:11:36 часа

добави твой текст
"Историята на Земята - Епизод 12" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.