автор: svetulka

дъжд

бавен сякаш нарочно забавящ и подреждащ капките си

в някаква мозайка от локви, от лица и пъстри чадъри

се е нанесъл в града ни и в косите ни

няма светкавици, няма огромни черни облаци

небето е бяло като нарисувано с четка

а ние се разминаваме между двата тротоара

като капките падащи в локвите

тогава може би си най-близко до всички наоколо

сякаш някаква обща вълна ви е понесла нанякъде

не ги виждаш, не ги усещаш, не ги познаваш

но искаш да виждаш само ония чадъри поклащащи се към небето