Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 413
ХуЛитери: 0
Всичко: 413

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИсторията на Земята - Епизод 11
раздел: Романи
автор: Riven

Виртуалната игра

- И така. - каза Безименният, малко след като се събудиха от шока при преминаването между световете X-Maniak и Zelux. - Трябва да решите заедно със своите приятели кои от вас ще отидат на това приключение. Вашата цел ще е да намерите медальона, който ви трябваше.
Преди малко богинята ally ми разказа по-подробно, по телепатичен път за мисията ви. След като решите кои от вас ще тръгнат, ще трябва да влезете в играта. Още, когато попаднете във виртуалния свят всеки от вас ще трябва да си избере като какъв клас герой ще играе. Дали това ще бъде войн, магьосник, крадец или друид решавате вие, но трябва много да внимавате, защото ще ви повторя отново, че ако умрете там, умирате и тук.
- Много приятно. - каза Zelux. - Изборът ни не е много голям нали така?
- Всъщност си прав. - каза X-Maniak, при положение, че Doktora е все още контузен, а Blaz3 също не може да дойде, защото не е зареден, а без неговите "специални" умения няма защо да го взимаме. Оставаме само аз Zelux и GameMan...
- Всъщност ще сте четирима, защото и аз ще дойда с вас.
- Ми много хубаво. - каза GameMan. - Значи ставаме четирима. Ще падне колене. Ха, ха...
- Започваме подготовката утре. - каза отново Безименният. - Но трябва да ви предупредя, че няма да бъдем посрещнати много радушно. Преди много години влязох в играта с такива като вас, но се завърнах само аз... За съжаление. Но може да срещнем и някои добри, "стари" приятели.
След тези си думи Безименният тръгна по обратния път за града. След няколко многозначителни погледа тримата останали "герои" решиха да го последват. А и имаха ли избор изобщо? Дълго си говориха по пътя, като всеки даваше идеи като какъв да играе във виртуалната игра. Доста време спориха и така и не стигнаха до консенсус. Явно беше, че всичко щеше да се разбере, когато влязат в играта. Когато се върнаха в града бяха настанени в удобно жилище, запазило се през дългите години под земята, след което се нахраниха обилно с най - различни вкусотии избрани лично от Безименния. Няколко часа по късно те вече спяха дълбоко, като във всеки от тях се беше загнездил страхът от неизвестното. Но страхът идващ от Безименния сякаш "струеше" от него, защото беше по - различен. Той не идваше от незнание за опасностите, а по скоро от прекаленото им познаване. Сякаш нещо го разкъсваше вътрешно и някой ден всички щяха да разберат за него. Дали това нещо беше добро или зло? Не знаеше. Но беше сигурен, че това нещо щеше да бъде грандиозно.
Рано сутринта към 7.30 Безименният се събуди, след което събуди и останалите.
- Момчета. - каза им той. - Предстои ни дълго пътешествие, от което някой от нас може и да не се върне. Ще преминем през много препятствия, капани, боеве, а може би и някой от вас да срещне любовта. Но преди да тръгнем, нека се нахраним добре. След това - играта. И нека добрите да оцелеят и доброто да победи.
- Да! - възкликна X-Maniak. - Дано да се окажем достатъчно силни, за да изпълним мисията си.
- И дано да имаме късмет. - каза Zelux.
- И дано да имаме достатъчно умения и воля, за да се справим с проблемите. - добави GameMan.
- Е това беше първото умно нещо от дълго време, което чух от теб. - каза отново Zelux и се захили.
- Еее!!! Стига си се заяждал де. - ядоса му се GameMan.
- Спокойно де. - каза му Zelux. - Не се *****. Само се шегувах.
- Не се карайте момчета. - каза развеселено (заради Zelux) X-Maniak, - имаме по-важни неща да правим.
- Да да... - каза по-весело GameMan. - Ама ми писна Zelux да се заяжда с мен.
Стаята се изпълни със смях, към който се включи и Безименният. Неговият смях обаче беше някак престорен.
След, като се нахраниха четиримата се отправиха към залата за виртуални игри. И не след дълго я достигнаха. Тя беше под формата на сфера с излизащи от нея пет лъчи, като по този начин напомняше доста на слънце. От вътре не беше по-различна. Подът беше от някакъв специален самопочистващ се материал напомнящ доста на мрамор. От него сякаш излизаше някакво сияние, което омагьоса нашите герои, стъпките им отекваха по него, като понякога им се струваше, че някакви гласове от него им шептяха, и ги викаха поименно. Следващата зала също беше толкова странна. Тя беше също така кръгла на вид, и около стените и имаше странни статуи, които също им се стори, че са живи. Те изглеждаха толкова "жизнени" сякаш бяха направени от някакъв неземен творец. Сякаш бяха направени от Бог. X-Maniak се опита да попита Безименният за тях, но той не му отговори. Той сам трябваше да стигне до отговора. През дългото си обучение той не се беше срещал с такава красота и изящество. На времето учителят му беше казвал много пъти, че "очите на човек лъжат" и че "истината за нещата се крие вътре в човека - в неговата душа". Точно тази душа на човек никога не го лъжеше - тя му показваше само истината. И тогава той разбра истината. Той я почувства и беше ужасяваща. Всички тези "статуи" всъщност бяха на живи хора, които обаче не бяха успели да се завърнат успешно от играта и виртуалният свят. Той реше да скрие истината от приятелите си, но вътрешно си обеща да направи всичко, на всяка цена, за да оцелеят...
Не след дълго достигнаха до главната гейм-зала. Тя се намираше на най - горният етаж на "слънцето" и имаше формата на звезда. В центъра на залата се намираше супер-компютъра, който поддържаше играта (по точно само започването и, и излизането от нея). Около него имаше 6 специални места (по едно във всеки лъч). Всяко място представляваше голямо и много удобно кресло (ако можеше да се нарече така), като от него излизаха много и най-различни по цвят и големина кабели. Най-отгоре на облегалката имаше специален шлем с много приспособления на него, който явно служеше за връзка с виртуалния свят. Някакъв човек, приличаш на доктор, излезе от една тайна врата точно срещу Безименния и другите. Той ги подкани да се настанят на "креслата", след което им постави виртуалните шлемове, заедно със специални очила. Няколко минути след това доктора им сложи някакви специални лекарства инжекционно, които според него "Ускорявали прехода". Малко след това те започнаха да виждат само отделни цветове и да чуват отделни звуци и още малко след това изпаднаха в безсъзнание. (Преминаването в играта беше доста трудно и се равняваше с преминаването в друг свят).
Туп, туп... Туп, туп... Туп, туп... Това беше единственото, което чуваха през цялото време. Това беше ритъмът на сърцата им... Първи започна да излиза от безсъзнанието X-Maniak, благодарение на своите сили и умения. Първоначално той нито чуваше, нито виждаше нещо, но след известно време дочу някакъв странен механичен звук, който му каза:
- Добре дошли във виртуалния свят, секция Древност, играта "Виртуален Свят" с единствената мисия да оцелееш. Моля изберете прототипа на героя си: можете да бъдете магьосник (добър или зъл), войн (добър или зъл), крадец (добър или зъл) или друид (добър или зъл). На този етап другите герои са временно под реконструкция заради вирусна атака изтрила част от базата данни. Моля направете избора си, и след това изберете от списъка видът и дрехите на героя си.
X-Maniak се позамисли за кратко, след което избра класът на героя си - ДРУИД. Той го предпочете пред магьосника заради това, че можеше да лекува, а и му се искаше малко почивка от битките. Освен това искаше да бъде сигурен, че при нужда ще може да излекува някой от другите при нужда. Той натисна виртуалният бутон изправил се пред него.
- Вие избрахте клас Друид. - каза монотонно компютъра. - Моля изберете облеклото и определете видът си...
X-Maniak реши да е с дълга кестенява коса и кафяви очи, висок и набит, но не много мускулест и с чип нос. Беше облечен в дълга кафява роба, с цвета на очите му, на зелени ивици, имаше високи и дървесно-зелени ботуши, както и подобни на цвят риза и панталони. На кръста си имаше колан, а отзад на гърба си имаше средно голяма кафява раница облепена със странни резки. На челото си имаше странна татуировка под формата на вълк.
- За да завършите трансформацията си вземете този пръстен и извикайте "Друидска форма".
- Друидска форма! - извика X-Maniak, след като взе пръстена и си го сложи.
- Командата приета. Започвам трансформацията.
X-Maniak беше обгърнат от светлина, която го заслепи за няколко минути. След това силен и монотонен шум временно го оглуши и не след дълго той видя пред себе си голяма дъбова гора. Около него пееха птички, цвърчаха всякакви гадини, виеха вълци... На земята до него беше раницата му. Той я отвори и намери вътре папирус, на който пишеше:

"Човече! Ти, който чешеш това знай, че мисията ти ще бъде дълга и изпълнена с опасности. Ти си поел ролята на друида, а мисията ти е да помагаш на хората и да цериш раните им. Трябва да помагаш на духа им при нужда. Мисията ти започна вече!!! За повече инструкции отиди до страноприемницата „При Странника". Тя се намира само на няколко километра от тук, точно след дъбовата гора. Успех в начинанията страннико."

След, като прочете папируса X-Maniak се насочи към страноприемницата...
Дойде редът на Zelux. И той както и X-Maniak беше изправен пред избора за клас на герой.
- Моля изберете класът на прототипа ви, с който ще се представяте в играта. - каза компютъра с традиционния за него металически глас, след което пред Zelux се показаха бутоните за избор. Той мисли доста дълго време, след което се спря на КРАДЕЦА.
- Вие избрахте за ваш прототип клас Крадец. Моля потвърдете.
Zelux потвърди.
- Изберете облеклото и външният вид на прототипа си.
Zelux избра своят герой. Той беше с дълга черна коса, тъмни очи и чип нос. Беше облечен с черни дрехи (за да се крие в сенките), черно дълго наметало (което можеше да го покрие изцяло) и черни ботуши. Беше препасан с дълъг и черен кожен колан, като на него имаше специална кесийка, в която да носи инструментите си.
- За да завършите превръщането си моля вземете тази златна брошка и извикайте "Направи ме Крадец".
- Направи ме Крадец! - извика той, след което беше обгърнат от тъмни гръмотевични облаци. Светкавиците излизащи от него временно го ослепиха, а страшните гръмове го проглушиха. Озова се в нещо като тунел, което в последствие се оказа шахта от градската мрежа. Точно до себе си намери странен свитък, който бързо взе и отвори. В него беше написано:

"Крадецо! Това е една от най - старите професии по тези земи и се надявам да се справиш и да не посрамиш братството ни. Предстои ти дълга и опасна мисия, която надявам се ще помогне за разширяването на влиянието на кастата ни. За повече информация отиди до страноприемницата „При Странника". Пожелавам ти успех."

След, като прочете свитъка Zelux се отправи към възможно най-бързо към страноприемница…
Дойде и редът на GameMan.
- Изберете класът на героят си в играта и след това потвърдете. - каза му компютърът.
GameMan избра за себе си война, след което потвърди.
- Моля въведете описанието и облеклото на героя ви.
Той беше с руса и дълга коса с няколко червени кичура, сини очи и прав нос. Беше облечен с голяма кожена ризница, покриваща цялото му тяло, голям метален шлем, покриващ почти изцяло лицето му, с процеп по протежение на целия шлем. На гърба си имаше голяма кожена раница, а в ръката си имаше голям двуостър меч. На челото си имаше белег нанесен от удар с меч. От зад на гърба си носеше още и голяма и масивна "тролска" брадва.
- Вземете тази обица и, за да завършите трансформацията извикайте "Fight or Die".
След, като направи това GameMan започна да пропада в бездната от "нищо". Не след дълго се озова на земята. Точно до себе си откри парче кожа, на което пишеше следното:

"Ти си войн! Не трябва да посрамваш войнската си каста!! Трябва да помагаш винаги на хората в беда!!! Това е твоята мисия. Приключението ти ще бъде дълго и опасно, но ти ще се справиш с него, защото си войн. Успех в бъдещата ти мисия. За повече информация отиди в страноприемницата "При Странника". "

След, като прочете това GameMan се отправи с бърз ход към нея, защото беше едва пред градските порти…
Последен трябваше да мине през избора на клас герой Безименният.
- Моля изберете персонажа си. - каза му компютъра с познатият ни монотонен език.
Той бързо избра магьосника. Беше с дълга синя коса с няколко бели кичура. Имаше сини очи и чип нос. Освен това беше облечен в дълга синьо - бяла роба с гравиран нокът на нея, на гърба си имаше голямо черно наметало. В ръката си държеше масивен жезъл от специална нечуплива сплав. Беше с дълги синьо-бели ботуши, стигащи до колената му. Дрехите му също бяха сини с няколко бели и няколко черни резки. На челото си имаше специален знак, който отговаряше на магическата му гилдия - Ледена топка. Освен това около него имаше леко синкаво (ледено на цвят) сияние, което го обгръщаше.
- Вземете този кристал и извикайте силно "Магия" и ще завършите трансформацията.
- Магия!!! - извика силно Безименният.
От камъка му започна да струи синкава светлина, която го обгърна, след което го превърна за кратко в леден блок, след това се превърна във вода и се стече в такава форма на земята, където формата му се възвърна. Около него беше изписано с магически думи някакво послание:

„Магьоснико! В теб има огромна сила, която ще ти помага, за да преминеш през опасностите, пред които ще се изправиш. Пътят ти ще е труден, но ти трябва да се справиш заради магическата кула, на която служиш. Успех в начинанията. Повече информация за мисията ти ще намериш в страноприемницата „При Странника".

След, като прочете това Безименният се отправи към страноприемницата…
Към края на деня всички се събраха в „При Странника", от която започваше приключението им.
- Приятели! - каза им Безименният, който беше пристигнал първи. - Нека да ви запозная с един човек.
Като каза това някакъв странник облечен в дълга черна роба излезе от един от тъмните ъгли на страноприемницата и им се представи:
- Казвам се ТheUnknownOne. Може да се каже, че ще ви помогна доста в пътуването. За сега ще ви придружа. Тепърва ще разберете кой съм аз и какво мога.
- Винаги ли е така загадъчен? - прошепна тихо на ухото на Безименния X-Maniak.
- Това не е нищо. - отговори му също толкова тихо Безименният. - Тепърва ще разберете какво е тайнство...

Година - 2041; месец - Септември; ден - 15; 22.45 земно време
Място: Тайната база на отцепниците;


- И така каза Deadly_Man. Знаете, че цената ми зависи от целта.
- Целта ти, като и наградата за унищожаването и ще бъдат порядъчно големи. - каза XBOY.
- Трябва да унищожиш сградата за преговори на ООН и то, когато там са представителите на всички световни сили. - добави Goro.
- Както казвам "Няма нищо невъзможно" - каза Deadly_Man. - Но ще ми трябват доста средства, техника и "жива сила". Сам няма да мога да се справя. За начало искам 5 000 000 милиона кредита, плюс 1 500 000 кредита за взривни вещества и оръжия, плюс 2 000 000 кредита за наемници... А да... Плюс допълнителни разходи, ако изникнат. Все пак това ще е доста мащабна операция.
- Доста скъпа операция. - каза недоволно XBOY. - Ще си помислим за парите.
- Изборът си е ваш. - каза Deadly_Man. - Мога да мина и без взривяването на ООН.
- Добре! - каза Goro. - Ще ти дам парите, но ще трябва да внимаваш. Ако те хванат ще те ликвидираме, ако се провалите - ще ви ликвидираме, ако избягате...
- Ще ме ликвидирате... Знам, знам... - прекъсна го Deadly_Man. - Не се безпокойте. Другата седмица започвам работата, а сега ще се отдам на заслужена почивка.
След, като каза това Deadly_Man излезе навън, запали кадилака си и в облак от искри се запъти на някъде заедно с аванса от 500 000 кредита.
- Дано да не съжаляваме за това. - каза XBOY.
- Аха. - отвърна му изнервено Goro. - Дано да не ни излезе през носа.


Публикувано от BlackCat на 20.09.2006 @ 21:19:02 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Riven

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.04.2021 год. / 02:03:11 часа

добави твой текст
"Историята на Земята - Епизод 11" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.