автор: sradev

предишно

Аз съм Велик, - каза по-късно юнака, а ти кой си?

- Аз съм скромен дявол,- отговори събеседника му при средата на масата.

- Велик съм и един ден ще победя вампирките!

- Как?

- С чук! А може и със сърп. Има едно такова древно бойно изкуство. Чук за главата и сърп за сърцето.

- Помня, помня, - отговори му скромният дявол, ние произвеждахме масово чукове. И сърпове, а дори и четки. Но после спряхме продукцията.

- Защо?

- На загуба било. Намаля търсенето. Пък и вещиците се изпокриха. И сменихме профила - кърфички, мазила, препарати за отслабване...

- Но така ще се разплодят много вампирки!

- Не се безпокой, популацията на вампирите е постоянна. И при нас работеха доста.

- А сега откъде ви идва печалбата?

- От модата. Едно време било модно да си чук, днес е модно да си вампир.

- Да, - намеси се Писателя, но едно време и думите бяха по-скъпи. За една дума за или срещу чука гарантираха цялогодишна безплатна храна. А днес какво? Вампирките дума не ги лови.

- Лови ги, лови,- продума скромния дявол, кажи им "Ще срещнеш Вам Дам Купа" и веднага я купуват. Верно, с двойка трефа, но редовно.

- А вампирите?, - заинтригувано попита юнака.

- Веднага си купуват балсам за зъби "Вам Дам", миризлива вода "Бич Божи", чехли "Малък Мук" и работата ни е опечена.

- Ами те са за грошове.

- То днес печалбата от грошове се вади.

- Абе, то си е пак чук, - отбеляза юнака.

- Не е оня. За този ни дума за, ни дума против грош не чинят, - изплака писателя.

- То е, защото полипаите не ги боли, - обобщи скромния дявол. Те плащат за думите които ги болят. А ти ги пишеш едни безболезнени, безвъздушни, безкръвни...

- Какви глупости ми говориш! - обиди се Писателя. Пиша с най-цветните химикалки, на най-цветните монитори с най-цветистите думи! Най-черните, най-мръсните, най-болезнените! И пак никой не ми ги купува.

- Нали ти казах, продължаваше търпеливо да му обяснява скромния дявол, от тези думи не ги боли. Виж, ако им разкажеш за бръмченето на комара, за убождането с игла, за колата, която ми препречи пътя... Ето, там е сърпа на хляба, там днес е чука.

- А вампирките?, - не мирясваше юнака.

- Комарите не пробират - вампирки, рицари, вещици, юнаци, пророци...

- Но дори и Пророк-Рицарите убиват комари, - отбеляза ерудирано Писателя.

- Ти не се зазяпвай в графовете. Я виж селянката - написа "Как станах графиня и след това". Така се прочу, че вече я изтипосват облечена!

- Тя не беше ли вампирка?

- Ха така! И ти се хвана. Търсиш вампирка - тя се прави на вампирка, рицаря търси Светлата Дама и тя се прави на такава, търси писателя Гоолямата дума - и тя се прави, че я знае...