автор: lev

Утрин е, сред поток от слънчеви лъчи
се събуди Я и оживи.
Добре - и що сега..
Идва ред на сблъсъка с реалността.
Къде ли тук огледалато стои
и на какво е подстрекател знае ли..

Видяла себе си Я възропта:
- О, кой така ме сътвори,
със руси - не, а с черни сърмени коси!
Аз мога таз погрешка да изправя
и от бедата някак си да се избавя.
Ще ми е нужна само мъничко боя
и във златисто на мига ще заблестя.

Ала умисли се отново Я:
- Нима ми стига сал това?
Страните ми защо да са такива бели,
когато има мазила, способни на велики чудеса..
Минутка, двадесет и две, защо пък не и часове
и ето ще постигна онзи бляскъв тен,
на който десетки да попаднат в плен.

Но си рече сетне Я:
- Липсва нещо на композицията нова -
контрастни устни задължително изисква таз обнова.
С рисунък прецизен, носещ блажна диря
съвършенство алено ще им подиря.
Пък нека някой дръзне изразителността
да им оспори след това.

Тропна Я и засия:
- Ето така порменя се един портрет,
объркан от художник някой си напет,
осмелил се траен образ да ми изгради,
без да използва квалитетните бои.
И за да завърши кратината реши -
мигли, вежди и очи, най-изкусни да изпише,
и със гордост в ъгълче да се подпише.